Защо германците поддържаха Хитлер и войната

Гьоц Али е германски историк и журналист, особено популярен с изследванията си за националсоциализма. На това явление е посветена и новата му книга "Как можа да се случи това? Германия от 1933 до 1945 година".

В книгата си отбелязвате, че Хитлер и неговата политика са се ползвали с поддръжката на широки маси от населението. Това се обяснява на първо място с икономическите успехи на неговото правителство. В първите години след идването му на власт спадат и безработицата, и броят на фалитите, през 1941 година е извършена пенсионна реформа, която значително подобрява положението на възрастните. Ако някой се възползва от тези факти, за да каже: „При Хитлер не всичко е било зле“, какво би трябвало да му се отговори?

Г. Али: Отговорът е много лесен. Хитлер е правил всичко с цел да стабилизира своята власт. Той е гледал внимателно какви социални благодеяния са нужни, за да си осигури поддръжката на народа за своята военна политика и народът да участва в нея. Но за всичко това са били вземани нови дългове. Хитлер е смятал, че тези дългове могат да се рефинансират единствено с помощта на войната.

Още през 1942 година той казва: „Досега не сме си върнали нищо от дълговете. Ако не спечелим войната срещу Съветския съюз, ако не ни се удаде да експлоатираме намиращите се там полезни изкопаеми, ако не успеем да накараме 20 милиона души да работят за нас срещу съвсем малко заплащане, няма да можем да изплатим дълговете, които сме взели както за воденето на войната, така и за социалните благодеяния“. Това значи: от самото начало системата се е основавала на грабежа, експроприацията и завоеванията.

"Предела на финансовите ни възможности"

През май 1939 година, няколко месеца преди началото на Втората световна война, Хитлер казва на своите генерали: „Достигнали сме до предела на финансовите ни възможности. Трябва да  се възползваме от собствеността на другите народи, ако трябва и чрез кървави средства, т.е. чрез война“. Завоюването на Западна Европа изобщо не е било достатъчно за изплащането на германските дългове.

Вие пишете: „Успехите по време на националсоциализма са се отнасяли не само за строителството на магистрали. Ръководителите на нацистката държава са знаели много по-точно от много политици на Ваймарската република къде има пропуски в мрежата от социално-политическите мерки“. Как се обяснява това? Дали националсоциалистите са били по-компетентни или пък са си направили правилните изводи от историята на Ваймарската република?

Г. Али: Не, те са произхождали от низините на обществото и са искали да повишат социалното си положение. Те са помнили какво означава на вратата ти да почука съдебният изпълнител, да нямаш пари за наема, да гладуваш. Те са знаели какво значи да живееш на границата на съществуването. Докато функционерите на социалдемокрацията и на буржоазните центристки партии не са познавали това.

От 1935 година нататък Хитлер отлично е знаел, че възнамерява да води голяма война. И макар целта ѝ още да не е била определена, вече е било известно, че тя е нужна за финансовото величие на Германия. А народът, германците, не са искали война, те са се страхували от нея.

Социално-политическите средства, към които прибягва Хитлер, са се финансирали от експроприацията на имуществото на други хора. Но те са се финансирали и за сметка на специалните данъци за богатите – това е било важно за настроенията вътре в страната. Хитлер успява да наложи чувството, че правителството се грижи за „малкия човек“ и социалната ножица не се разтваря още повече, че неравенството дори до известна степен намалява. Това се получава и по време на Втората световна война – например чрез въвеждането на купони за хранителните продукти.

Окупиране и ограбване на чужди земи и богатства

Това води дотам, че окупираните страни са експлоатирани и разграбени – на първо място Съветският съюз, но също така Полша и Франция. Гладната блокада на Ленинград например е била нечовешка. Но нейната цел е била германците, а и германските войници, да бъдат хранени колкото се може по-добре. За това се е говорело постоянно. Съветското градско население е трябвало да умре от гладна смърт, за да има достатъчно храна за германските граждани и германските бебета. Тук аз опростявам и заострям, но тогава са мислили и говорили именно така.

Чрез тези средства, благодарение на които ситуацията в Германия е била по-добра, отколкото по време на Първата световна война, и които са демонстрирали на хората, че ръководството на страната се грижи за тях, се е поддържала стабилността вътре в страната. Описвам тези методи не за да кажа, че Хитлер е бил прекрасен политик в социалната област. Но за простите хора, съставляващи преобладаващата част от населението, този режим постоянно е показвал или се е стараел да покаже: „Мислим за вас“. И това е въздействало, най-малкото до началото на войната със Съветския съюз. След това стават необходими допълнителни репресии, включително по отношение на германците. След това влизат в действие и други средства – както въздушната война, така и пропагандата под мотото „Сила чрез страх“.

Подчертавате икономическите причини за Втората световна война казвайки, че Хитлер я е водил, за да не допусне държавен фалит. Излиза, че расистката идеология е играла по-скоро второстепенна роля?

Г. Али: Не, расистките идеи естествено са имали значение. Това започва по отношение на евреите в Германия. Внушавали са следното: „Евреите са ни чужди. Но в сравнение с населението на Германия те са състоятелни, бързо правят кариера“. Имуществото на евреите е експроприирано изцяло през 1938 година, на стойност 7,5 милиарда райхсмарки. При положение, че доходите на държавата през тази година са били само 18 милиарда. Тоест, получила се е сериозна допълнителна сума, при това взета от хора, за които се е казвало, че „не са част от нашия народ, те са ни чужди и трябва да емигрират“.

Расизмът също играе роля

Очевидно е, че в Западна Европа Германия е водила традиционна война, подобна на Първата световна, без особени военни престъпления – там не е имало такива престъпления и масови убийства, както в окупирана Полша и в окупираните области на Съветския съюз. Това е съществената разлика, като определена роля изиграва и нацизмът по отношение на славянските народи. Отношението към тях е било по-различно, отколкото към „носителите на културата“ от Запада.

Роля играе и расистката йерархизация на населението. Но мотивите, изхождайки от които са били извършени големите престъпления, сами по себе си се основават и на ясните икономически, а понякога и на краткосрочните военни нужди. Например, когато армията е имала нужда от зимни квартири в Съветския съюз, а наблизо е имало болница за душевноболни, те просто са били разстрелвани. Подобно нещо никога не се е случвало в Нидерландия, Франция или Белгия.

В крайна сметка излиза, че с пропаганда и успешни икономически мерки от хората може да се очаква много.

Г. Али: Да, но на първо място важна роля играе войната. Както пише Гьобелс през 1942 година: „Слава Богу, че по време на войната разполагаме със средства, каквито нямахме в мирно време“.

По време на война средният морален хоризонт на хората се съкращава много бързо. Техният жизнен хоризонт се свежда до непосредственото: как да изхраня децата си, как е мъжът ми на фронта, от когото вече шест седмици нямам новини, как е майка ми в града, където постоянно бомбардират... Мисля, че в такава ситуация не се задават много въпроси. По време на война съвестта се притъпява. Това става автоматично и за да стане това, не е непременно необходимо да си нацист.

***

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ: