"Нуева Германия": провалената "арийска утопия" в Парагвай

"Германската култура и германските добродетели са в опасност и виновни за това са евреите", тръби в края на 19 век берлинският учител Бернхард Фьорстер. Отявленият антисемит редовно е бил изправян пред съда в Кайзерова Германия заради расистките си подстрекателства. Неговото училище завежда срещу него дисциплинарно дело, в крайна сметка е издирван дори със заповед на полицията.

Затова Фьорстер не вижда бъдеще за себе си в родната си страна и мечтае за нова и "свободна от евреи" Германия, която под негово ръководство да се "подмлади и разцъфти с пълна сила".

Утопия в Южна Америка

А мястото за тази нова родина той вече е открил - Фьорстер обявява, че ще "пренесе германската култура на нова и многообещаваща почва" в Парагвай. В продължение на 2 години Фьорстер обикаля страната на кон, за да намери онова място, на което да осъществи своята утопия.

Новият си живот той започва заедно със съпругата си Елизабет, която е сестра на философа Фридрих Ницше. "В горите на Южна Америка ще отгледаме господстваща арийска раса. Само най-силните и най-чистокръвните ще ни придружават. Старата Германия е корумпирана, но новата Германия ще има вечен живот", казва Елизабет.

"Райското убежище" не привлича голям интерес

Правителството на Парагвай предоставя на Фьорстер 20 000 хектара земя на 150 км северно от столицата Асунсион за създаването на първата частна колония в страната. Право да се заселват там имат само германци. Те са били добре дошли в "Нуева Германия", защото по време на войната с Бразилия, Уругвай и Аржентина (1864-1870) Парагвай губи не само 50% от държавната си територия, а и близо 70% от своето население. Преселниците, които са били готови да инвестират, са много добре приемани.

В договор с правителството на Парагвай Фьорстер се задължава да засели в страната поне 140 семейства в рамките на две години. Преди заминаването си за Парагвай през 1886 г. Елизабет и Бернхард Фьорстер рекламират колониалния си проект във всевъзможни вестници и с публични речи, за да търсят заселници, предимно от средите на занаятчиите и селските стопани, както и за да набират средства.

Проектът за "райското убежище" обаче първоначално поражда слаб интерес. Фьорстер успява да осигури едва 14 семейства . Дали изселниците от Германия са споделяли неговите расистки възгледи не е ясно, във всеки случай се знае, че още преди да отпътуват за Парагвай, той интензивно ги е индоктринирал с представите си за "пречистване и прераждане на човешката раса" или за "спасяването на културата на човечеството".

Изселниците са били предимно хора с малко пари, както и такива, които не са разполагали с нищо. Със сигурност те не са били доволни от живота си в Кайзерова Германия и са се чувствали като жертви на индустриализацията. Затова и са повярвали на обещанията на Фьорстер, събирайки последните си пфениги, за да платят пътуването с кораб и да си купят парче земя в Парагвай.

Много бързо илюзиите са разбити

Новите колонизатори на Парагвай обаче твърде бързо губят илюзиите си. Те осъзнават, че обещанията на Фьорстер за изключително плодородна земя и много здравословен климат нямат почти нищо общо с действителността.

"Непоносимо горещо и задушно е по време на дъждовния период, а реките са силно заблатени, докато в сухия период почвата е много песъчлива и корава, затова земеделската дейност е била изключително затруднена", казва Наташа Мелер, която на място е изследвала следите, оставени от бившата колония.

Реколтите в "Нуева Германия" са били оскъдни, а паразитите и тропическите болести допълнително са затруднявали живота на заселниците. Затова по-заможните германци напускат мястото, но повечето имигранти са принудени да останат и да се борят за оцеляването си. "Скъпа родина на моите близки, колко ми липсваш! Ако бях останал в Германия, колко страдания щях да си спестя", пише един отчаян емигрант към родината си. 

"Междувременно Бернхард Фьорстер и Елизабет Фьорстер-Ницше се държат като владетели, които малко се интересуват от заселниците“, се оплаква друг разочарован мъж. Двойката пребивава в луксозния "Фьорстерхоф" в сърцето на "Нуева Германия", докато останалите стопанства са разположени на разстояние от по пет километра едно от друго. "Фьорстер изглежда е смятал, че хората в изолация са по-малко склонни да правят опити за съпротива", обяснява Мелер.

Краят на "Нуева Германия"

Колонията обаче не остава задълго "расово чиста", както е било предвидено. Без помощта на коренното население гуарани, което е живеело в региона, първото поколение от заселници в "Нуева Германия" не е можело да оцелее, обяснява археоложката Мелер. Освен това колонията се проваля и финансово. 

Братът на Елизабет - Фридрих Ницше - също е отказвал да изпрати финансова помощ, защото е отхвърлял антисемитските възгледи на своя зет. Елизабет се опитва да примами брат си, обещава му част от колонията да бъде наречена на негово име - "Фридрихсхайн" - но Ницше се е подигравал на тези идеи и препоръчвал да я кръстят "Ламаленд". "Лама" е бил прякорът, с който Ницше е наричал сестра си.

Две години след основаването на колонията "Нуева Германия" се населява от едва 40 семейства, вместо от обещаните в договора с правителството 140. Бернхард Фьорстер междувременно е силно задлъжнял и отчаян. На 3 юни 1889 г. той умира. Самоубийство ли е било? Твърде вероятно, макар това никога да не е било доказано. Елизабет Фьорстер публикува в германските вестници съобщения, че съпругът ѝ е починал в резултат на огромните си усилия да поддържа колонията. Тя се опитва още няколко години да управлява колонията в Парагвай, след което се завръща в Германия.

Една повтаряща се история

"Нуева Германия" обаче съществува и до днес. В общината живеят около 2000 души, много от които говорят немски. Наташа Мелер казва, че когато ги питат как е било създадено селището, те се учудват. Не им харесва, че медийното внимание се фокусира върху мрачното минало.

В рамките на изследователския си проект "Нуева Германия" Наташа Мелер открива удивителен паралел с новото време. "По време на пандемията от коронавирус Парагвай приюти много германски противници на ваксините. А ние действително намерихме писмен източник от Бернхард Фьорстер, в който той остро критикува въвеждането на задължителна ваксинация срещу едрата шарка в Кайзерова Германия. Той пише: "Елате с мен в Парагвай, там няма задължително ваксиниране, там можете да правите каквото си искате."

В самолета за Асунсион археоложката пътувала редом с противници на ваксините, а на летището е имало рекламни плакати на "El Paraiso Verde" ("Зеленият рай") като място за германски заселници, които са против ваксините и конвенционалните разбирания. "За мен беше много удивително, че в рамките на 140 години историята се повтаря по толкова драматичен начин", отбелязва Мелер.