1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Смъртоносните "Нюрнбергски закони" на Хитлер

Ханс Пфайфер
19 септември 2025

През септември 1935 нацистите под ръководството на Адолф Хитлер приемат т.нар. "Нюрнбергски закони". Те лишават еврейското население от граждански права и проправят пътя към Холокоста.

https://p.dw.com/p/50j28
Хитлер и негови привърженици до колата му през септември 1933
Адолф Хитлер през септември 1933 в НюрнбергСнимка: akg-images/picture-alliance

Кой е германец? Как се става германец? От векове германците спорят по този въпрос. Основният закон всъщност дава кратък и ясен отговор: германец е всеки, който притежава германски паспорт. Гражданството не може да бъде отнето. А дискриминацията на граждани въз основа на тяхната религия, произход или език нарушава конституцията. 

Това е един от уроците на нацисткия режим (1933-1945), който тероризираше, убиваше и лишаваше от права предимно еврейското население, но също синти и роми, хомосексуални, социално онеправдани и политически опоненти. Правото да бъдат германци на тях им беше произволно отречено.

Историк: АзГ "се вписва безпроблемно с нацистката идеология"

Обезпокоително е, че 80 години след края на националсоциализма, равенството като основна ценност все повече се поставя под въпрос.

"Дали си германец се решава в главата ти, а не на хартия" - това изказване публикува в Х Стефан Мьолер, председател на партията "Алтернатива за Германия" (АзГ) в Тюрингия, през юли 2023 година. То поставя под въпрос равенството на германците и е една от стотиците причини, поради които многобройни германски съдилища многократно са потвърждавали, че части от АзГ са в противоречие с конституцията.

Историкът Ролф-Улрих Кунце от Технологичния институт в Карлсруе смята, че в АзГ има историческа приемственост, отчасти поради подобни изявления: "От моя гледна точка платформата на АзГ се вписва безпроблемно в нацистката идеология", обяснява професорът по съвременна германска история. "По това време разграничението между "германски граждани" и "граждани на Райха" беше уредено в така наречения Закон за гражданството на Райха от Нюрнбергските закони. Това наподобява идеята на АзГ за разграничение между "истински германци" и "германци по паспорт", казва историкът.

Когато Адолф Хитлер приема така наречените "расови закони" в Нюрнберг на 15 септември 1935, преследването на еврейското население отдавна вече е нещо обичайно. Паравоенните части на Хитлер тероризират хората по улиците, а първите концентрационни лагери вече са открити. Законите, лишаващи еврейското население от граждански права, обаче са важна стъпка по пътя към политиката на изтребление на Германия.

Нюрнбергските закони: легализиране на несправедливостта

Законите имат две основни последици: първо, те забраняват на еврейското население да сключва бракове с т.нар. "арийци" и дори криминализират сексуалните отношения. Освен това евреите вече не се ползват със същите права. Макар да остават германски граждани, те вече не са граждани на Райха. В резултат на това те губят политическите си права и са обявени за граждани от втора класа. "Става въпрос за теорията за превъзходството на така наречената бяла раса над всички останали, за нейното самоупълномощаване да властва над света", обяснява Ролф-Улрих Кунце. "Този вид расизъм е продукт на най-старата форма на дискриминация, известна в европейската културна история, именно на антисемитизма."

В социалната реалност законите доведоха до абсурден процес на определяне кои точно хора трябва да се считат за евреи. Юристите от нацистката бюрокрация правеха разграничение между "хора с германска кръв", "хора от първа степен смесена раса", "хора от втора степен смесена раса" и "четвърт евреи". В крайна сметка тези категории определяха разликата между живота и смъртта.

Етническият расизъм все още не е преодолян

Въпреки че политиката на изтребление приключва през 1945 с края на Втората световна война и победата над нацистка Германия, а германците приемат нова, либерална конституция, расизмът, основан на етническия произход, изглежда не е преодолян и до днес.

"Някои хора в Германия са по-равни от други", критикува Карън Тейлър. Тя е председателка на Федералната конференция на организациите на мигрантите. "Да го кажа направо: обещанието за равенство в Основния закон всъщност се отнася предимно за хора с "германска кръв". Мигрантите, в частност, усещат, че не са защитени по същия начин." Исканията на радикалната десница да е възможно да се отнема германското гражданство на мигрантите засилват това впечатление.

Положителните аспекти на миграцията

Какво е необходимо, за да се преодолее расизмът в обществото? "Твърде рядко говорим за положителните аспекти на миграцията", казва Карън Тейлър. "В Берлин сме горди, че градът предлага кулинарно пътешествие по целия свят и сме горди с културното си многообразие. Но миграцията е нещо повече от разнообразна храна и културни програми: тя е свързана с хората, техните истории и традиции, които обогатяват Германия дълготрайно."

Карън Тейлър смята, че за да се преодолеят расистките и антисемитските предразсъдъци срещу части от германското общество, всеки един трябва да даде своя принос. "Не е правилно да се чака държавата да се намеси. Всеки един от нас – в училище, в спортните клубове, в ежедневието – може да поеме отговорност." 

***

Вижте и тази фотогалерия от нашия архив:

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата