Арогантността на управляващите в България , която по собствените им оценки доведе до оставката на правителството "Желязков" , си е жива и здрава. Просто по времето на празниците леко се беше скрила и се подхранваше със сарми и баници за ново победно настъпление в началото на годината. Вече сме свидетели на разгръщането на нейните сили.
Няколко събития
Първо, бойкотът на машинното гласуване е вече факт. Идеята е да се предложи като кьорфишек някаква уж "машинна" алтернатива със сканиращи устройства, за приемането на която просто няма достатъчно време. Т.е. положението за идващите избори най-вероятно ще си остане същото като сега. Тази "тактика" е очевидна и за слепите, но дори в нея има поне две уличаващи признания. Едното е, че недоверие в машините по принцип всъщност няма, защото не може да имаш доверие в едни, а да нямаш доверие в други машини. Това би било някаква техно-магическа шизофрения. Да припомним, че машинният вот беше премахнат преди местните избори с нарочна операция на ДАНС , която беше поредният пример за инструментализиране на служби за тясно партийни цели. Отмяната доведе до гигантско количество невалидни бюлетини в изборите за общински съвети. Сега лъсна, че и "недоверие" на управляващите в машини по принцип няма. Другото признание беше, че управляващите са готови да бракуват вече закупени машини за над 100 милиона лева, да изхарчат още толкова за същото, но по-лошо, само и само да предотвратят истински машинен вот. Това не е грижа за обществения интерес по нито една теория в историята на политическите идеи.
Второ, държавната охрана на Бойко Борисов и Делян Пеевски беше запазена по куриозен и конфузен начин, като БСП и ИТН демонстрираха ясно зависимостта си от управляващия тандем. Ако не друго, това показа, че управляващото мнозинство продължава да си функционира, както и че Борисов и Пеевски изглеждат като един и същи политически субект с две ипостаси, които съвкупно трябва да бъдат охранявани с народна пара, за да изглеждат тежко и авторитетно. (Разбира се, сравнението с трите ипостаси на единната Света троица не е съвсем уместно, защото обсъжданата двоица определено не е в спектъра на сакралното.)
Трето, поредното отстраняване на журналист , неудобен за Пеевски-Борисов - Мария Цънцарова, както и преформатирането на сутрешния блок на бТВ в подготовка за идващите избори преминаха "успешно". Досега нито един журналист не е бил отстраняван от водеща медия за политическа пристрастност към двете ипостаси на едно и същото. А такива журналисти има в изобилие, като пристрастността и причастността им само води до тяхното издигане в професията. Един ТВ началник дори за броени дни се превърна във важен политик от ГЕРБ . Липсата на пристрастност към ипостасите обаче явно е недопустима във водещите медии и се възприема като пристрастност към някой друг. Ревността води до уволнение.
Четвърто, антикорупционната комисия най-вероятно ще бъде закрита, защото Борисов-Пеевски не могат да изберат еднолично нейните шефове. България ще загуби окончателно стотици милионни евро от ЕС заради това, но здраве да е...
Пето, след временно скриване по време на празниците двете ипостаси се размърдаха и започнаха отново да насищат медийното пространство. Едната действа чрез медийни съобщения и Фейсбук постове, които веднага и дословно се изчитат в ефир от безпристрастните медии. Другата проведе серия от стендъп пърформанси пред партийния актив и проруски журналисти, които също бяха отразени напоително от най-безпристрастните медии. Общото послание от тези мероприятия бе, че някой е прекалил в управлението, но не и ипостасите. Напротив, тяхното правителство си свършило перфектно работата, но някой друг - може би БСП и ИТН - е виновен за всичко. Удивителното е, че БСП и ИТН изглежда нямат нищо против тази интерпретация.
Тежки поражения за българската демокрация
За една седмица след новогодишните празници и официалното влизане на страната в еврозоната изброеното по-горе не е малко. То показва, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Че Пеевски-Борисов си остават константа, като това, което може да се промени, е единствено дозата, в която тя се прилага на населението.
Ситуацията щеше да е комична и донякъде невинна, ако просто ставаше дума за партийни боричкания, в които група хитреци се оказват по-поврътливи от останалите и като един древен Протей успяват да се "преформатират" след всеки свой гаф. За съжаление обаче това преформатиране става на цената на много тежки поражения за българската демокрация и република. Два примера само:
- И.ф. главен прокурор Сарафов, който вече не е признат от състави на най-важните съдилища за законно заемащ длъжността си, продължава да стои на пост и да брани ипостасите. Нищо законово не пречи ВСС да избере друг на неговото място, но ипостасно нареждане в тази посока не е издадено. И човекът си стои;
- Злоупотребите по време на вота ще си останат и България ще продължи да е единствената страна в ЕС, в която се крадат и манипулират гласове до степен, променяща резултата от изборите. И се купуват гласове, като никой от дори хванатите купувачи не е осъден и даже не е установено официално за коя партия са купували. Неофициално се знае, разбира се. В тази ситуация е абсурдно да се цитира изискването на Венецианската комисия изборните закони да не се променят непосредствено преди избори. Защото Венецианската комисия има милион по-строги изисквания, забраняващи купуване и манипулиране на избори. Тези изисквания настояват за спешни, решителни действия и едва когато базовата честност на вота е гарантирана, тогава влиза и принципът за стабилност на правилата. Никой във Венецианската или каквато и да била друга комисия не би настоявал за стабилност на правила, които системно водят до злоупотреба и тежки нарушения на базови постулати за честност на вота.
Последната дума ще имат хората
Демокрацията и републиката, в която всички са равни, са под опасност в целия свят. Получава се интересен съюз между технологичните автократи (Питър Тийл, Къртис Ярвин) и аналоговите автократи (Орбан и много други, включително и родни аспиранти). И двете групи смятат, че някои хора (те самите) имат по-голямо право да управляват на базата на технологично превъзходство или заради това, че просто успешно са завладели определени институции. Ще видим в световен план до какво ще доведе съюзът между технологичната и аналоговата автокрация . Междувременно у нас сме на един по-ранен етап на развитие: аналоговите похитители на държавните институции се борят с машините, гарантиращи честен вот. Засега успешно, но последната дума все пак ще имат хората, защото арогантността не винаги остава ненаказана.
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.