Какво си пожелавате за България? 11 млади българи отговарят.

Първо бяха младите лекари, водени от Калина Божилова и Василена Киара Димитрова, които избраха да се борят за бъдещето си в България . Тъй като тези, които трябва да ги задържат в страната и да се погрижат за това системата, в която ще се развиват, да работи, очевидно не са способни да го постигнат, те поеха нещата в свои ръце.

После се появи и 18-годишният Мартин Атанасов, който реши да свърши работата на МВР и да подари информационна инфраструктура , която да помогне за предотвратяването на инцидентите и смъртта по пътя. МВР така и не го чу, но пък обществото откликна.

Ивайло Маджаров и Асен Лазаров показаха как може да се мобилизира гражданското общество и да се обясни на младите, че да си политически активен може да е готино.

Петър Танев демонстрира на практика онзи цитат на Толкин, че всяко същество може да промени хода на историята, като застана с един самоделно изработен плакат в метрото, за да припомни на гражданите, че площадът ги очаква, за да се борят със завладяната държава.

Брат му Александър се опитва да върне активизма там, където му е мястото - в университета.

Маргарита Николова и Вяра Николова ни показват, че младите могат и да пишат , и да говорят, и да бъдат смели.

Анна Бодакова ни припомни, че и 20-годишните много добре знаят кой е Пеевски, защото той броди в живота им, откато се помнят.

Николета Аврамова демонстрира, че София не е България и че дори в един областен град, известен със своите бизнес и политически обвързаности, има кой да излезе на площада и да каже "стига".

Те са младите протестиращи. И те са хората на настоящата година, защото ни върнаха надеждата, че не сме завинаги хванати в капана на миналото.

Ето как видяха 2025-а и какво очакват от 2026-а:

Коя за вас е думата на годината?

Калина Божилова: Протест. Но не като хаос, а като симптом. Когато една система е болна, тялото реагира. Обществото също. Тази година протестите по цял свят бяха знак, че хората вече не искат да търпят мълчаливо.

Василена Киара Димитрова: Всички лозунги, които викаме по площадите, не са конкретно измислени за този протест, затова ми се иска да кажа "Сицилия". Това е дума, която всеки свързва с изказването на Тошко, което беше едно от първите сериозни показатели за безмерната им наглост . Това беше моментът, в който те унищожиха кариерата си, а за младите лекари научи цяла България.

Мартин Атанасов: Пробуждане.

Ивайло Маджаров: Отговорност.

Асен Лазаров: Непримиримост.

Петър Танев: Gen Z, като символ на промяната.

Aлександър Танев: Надежда.

Маргарита Николова: Гражданско общество. Масовите протести от декември месец, а и тези от лятото, демонстрираха завидна обществена чувствителност спрямо различните въплъщения на широката несправедливост в България. Излизането на улицата се утвърди като легитимен инструмент за граждански натиск и търсене на отговорност от властимащите.

Вяра Николова: Iconoclastic.

Анна Бодакова: Абсурд. В международен и във вътрешнополитически план цялата година се усети като сън с 39 градуса температура - не бяха мита, не бяха изтръгнати микрофони, не беше какво ли още не. В последните си дни в Министерския съвет преди оставката, Росен Желязков заяви, че е "по-добре да си куче в мирни времена, отколкото човек по време на хаос". Бих казала, че тази година ни научи, че и да си човек по време на хаос не е толкова страшно, стига да правиш каквото ти е по силите да му противодействаш.

Николета Аврамова: Пробуждане. 2025 беше година , в която много млади хора спряха да приемат случващото се като даденост. Започна по-ясно говорене за отговорност, институции и лична гражданска позиция.

Коя е личността на годината?

Калина Божилова: Всеки човек, който намери причина да излезе на площада тази година. Хората, които излязоха от режима "тука е така" и избраха да бъдат присъстващи - с глас, позиция и отговорност. Активният гражданин е личността на годината.

Василена Киара Димитрова: Внегативна посока абсолютно бих казала Пеевски , но въпросът е по-скоро за светлата страна на нещата. В този случай не мога да откроя един човек, но мога да спомена много млади хора, които по един или друг начин са допринесли много за тези протести и случващото се - Александър Танев, Андрей Димитров, Мартин Атанасов, Асен и Ивайло от Активни политики, Мими Шишкова, Анна Бодакова, Младежи за промяната. Всички тези млади хора, които активно участват в гражданската вълна от недоволство. Младите, които се събудиха.

Мартин Атанасов: Активните млади хора на България.

Ивайло Маджаров: Мартин Атанасов.

Асен Лазаров: Василена Киара Димитрова.

Петър Танев: Делян Пеевски, който обедини българското общество срещу завладяната държава. Благомир Коцев, който показа цената на демокрацията.

Александър Танев: Личността на българския студент.

Маргарита Николова: Благомир Коцев, който бе принуден да води на пръв поглед лична битка, която всъщност олицетворява колективната ни борба като общество в модерната ни история – борбата за справедливост и истински функционираща правосъдна система.

Вяра Николова: Елена Телбис - жената, която накара най-избягващия новини народ в ЕС, да гледа новините Т.Е. от Е.Т., да се забавлява с тях и да ги чака с нетърпение.

Анна Бодакова: За мен личността на годината са протестиращите. Няма никакво съмнение в това. Тези прекрасни хора на всички възрасти, които излязоха на най-големия студ, дъжд, излязоха въпреки провокаторите отново и отново, за да защитят не само своите права, но и тези на другите.

Николета Аврамова: Активният гражданин. Не конкретна фигура, а хората, които излязоха от апатията, организираха се и видяха, че промяната не идва от "спасители", а от активно гражданско общество.

Коя е добрата новина на 2025?

Калина Божилова: Че осъзнаването се случва. Че апатията започва да губи . Хората усещат, че имат глас и че той има по-голяма тежест, когато сме заедно.

Василена Киара Димитрова: Че народът ни показа, че не спи. Аз покрай нашите протести дълго време се бях отчаяла от апатията на хората, с която се сблъсквах. Мислех си, че всеки вече се е предал и не му се занимава. Тогава дойдоха една след друга новини, които показаха как всъщност ни мачкат, и всичко стана толкова бързо през социалните мрежи. Показахме, че ние искаме да бъдем чути и бяхме чути за първи път тази година с подаването на оставката.

Мартин Атанасов: Това, че видяхме по-малко апатия в обществото ни , отколкото обичайно.

Ивайло Маджаров: Връщането на гражданската енергия. Протестите, гражданските инициативи и общественият натиск показаха, че апатията не е необратима.

Асен Лазаров: Десетките български общности в чужбина, които изразиха активна гражданска позиция на протестите.

Петър Танев: Нетърпимост към корупцията, към лъжата, към арогантното поведение, към политическото лицемерие. Това е знак, че едно ново поколение българи вече не приема реториката "така е било винаги". Gen Z не иска да "се адаптира" към системата, а да я променя.

Александър Танев: Не бяха много. Но определено фактът, че успяхме да отключим младежката енергия и да разгърнем огромния младежки потенциал, ме изпълва с надежда за успехи през следващата година.

Маргарита Николова: Че не сме чак толкова "сварени жаби". Протестите в България показаха, че гражданското общество все още разпознава критичните моменти и е готово да действа в защита на демократичните принципи. Това опровергава тезата за пълна обществена апатия.

Вяра Николова: Че "няма да стане по този начин". Първото българско поколение пораснало в ЕС вече е от определящите дневния ред и това е само началото.

Анна Бодакова: Че енергията не се е изгубила. И че има още много работа да се свърши, а ако продължим в този дух, можем и да осигурим прозрачни избори на пролет.

Николета Аврамова: Че гражданската активност отново стана видима , особено сред младите. Въпреки разочарованията, има ясно изразено нежелание да се мълчи и да се примиряваш с положението, което е крайно време да се промени.

Какво си пожелавате догодина - за България и за Европа?

Калина Божилова: Да започнем да градим среда, в която младите не прегарят, а се развиват.

Василена Киара Димитрова: За България си пожелавам честни избори , адекватни политици, които да имат смелост и воля за реформите, необходими в много сектори. И както започнаха нашите протести пролетта с един лозунг - пожелавам си бъдеще в България. За Европа нещото, от което тя определено се нуждае, е мир на източния фланг. 

Мартин Атанасов: В България да продължим да виждаме все по-малко апатия и респективно по-малко от своеволията, дължащи се на нея. За Европа и европейците – да сме по-смели.

Ивайло Маджаров: За България си пожелавам институции, които действат с отчетност, а не с оправдания, и граждани, които не се отказват от правото си на участие. За Европа - повече политическа смелост в защита на демокрацията и върховенството на правото, без двойни стандарти.

Асен Лазаров: Пожелавам си България, в която диалогът между граждани и институции е на път да се възстанови. За Европа пожелавам по-активна роля на международната сцена, както и мир на континента.

Петър Танев: За България - реална, а не имитирана правова държава, реална демокрация, а не задкулисието. Освободени институции, независима съдебна система, край на мафията и въвличане на новите лица в политиката. За Европа - смелост. Да защитава ценностите си не само с декларации, а с решения. Да бъде геополитически субект, а не наблюдател: федерална Европа.

Александър Танев: За България пожелавам да заживее така, както го заслужава. За Европа пожелавам силни лидери, които да отстояват сигурността, правовата държавата и демокрацията в европейското ни семейство. Пожелавам ни, разбира се, и един справедлив и устойчив мир!

Маргарита Николова: България е Европа - нека през 2026 повече българи се чувстват именно така. В контекста на сложната геополитическа ситуация си пожелавам Европа, а с нея и България, да бъде по-малко колебливо диалогична, по-бърза в решенията си и способна да показва зъби в точните моменти, когато на карта са заложени сигурността и демократичните ѝ принципи.

Вяра Николова: По-малко политически крайности и повече споделеност - хората повече си приличаме, отколкото се различаваме. И да повярваме - в себе си, в смисъла от действия и в прогреса.

Анна Бодакова: За България - независима съдебна система, за Европа - по-силен гръбнак на фона на другите международни играчи.

Николета Аврамова: За България - работещи институции, доверие в правилата и реална отчетност на властта. За Европа - последователност между заявените ценности и реалните действия, особено когато става дума за демокрация и върховенство на правото.

Кое ще е най-голямото предизвикателство през 2026?

Калина Божилова: Да останем будни, без да прегорим. Да превърнем протеста в последователност и да не оставяме гневът да ни води. Истинската промяна изисква постоянство, не само адреналин.

Василена Киара Димитрова: Най-голямото предизвикателство отново го свързвам и с това, което си пожелах. Държавата ни е овладяна на всеки един етаж. Следователно провеждането на честни избори с висока избирателна активност ще е едно от най-трудно постижимите неща за страната ни. Тук е моментът, в който ние младите се обединяваме и ще направим всичко по силите си без да разчитаме на така или иначе неработещите институции да осигурим честността на този изборен ден. Потенциална опасност, която виждам, е енергията на тези млади хора по площадите да се превърне в разочарование. Не трябва да допускаме да отчайваме още едно поколение с грешки, които повтаряме. Това, че други ще се качат на власт, не значи, че ние трябва да спираме да бъдем коректив от площада. Това е нашето задължение като граждани.

Мартин Атанасов: Да защитим основните си ценности - свободата, демокрацията, начина си на живот и разбиране за добро и зло. И съм сигурен, че ще се справим.

Ивайло Маджаров: Възстановяването на доверието в демократичните институции. Без активно гражданско участие и без работещи механизми за отчетност рискът от институционална ерозия остава реален.

Асен Лазаров: Българското общество да задържи и развие енергията от протестите в посока устойчив коректив на властта.

Петър Танев: Да защитим европейската демокрация и сигурност в свят, в който агресивната путинова Русия продължава войната си срещу Украйна, а САЩ при Тръмп поставят под въпрос трансатлантическата солидарност и самото съществуване на Европейския съюз.

Александър Танев: Да не загубим отново посоката и вярата, която сега усещам в хората. Задължени сме да я увеличим и да я конкретизираме в конструктивни резултати.

Маргарита Николова: Ако говорим за България в политически план, по-скоро предвиждам силна гражданска мобилизация около предстоящите избори, която да минимизира ефектите от купения и корпоративния вот. Най-голямото предизвикателство през 2026 ще бъде за партиите от демократичната общност, които отново ще бъдат поставени пред неизбежен исторически компромис, ако амбицията им да управляват се запази. Един подобен компромис няма как да не породи напрежение и разочарование. Ключовият въпрос според мен ще бъде как политическата цена на управлението ще бъде обяснена така, че разочарованите да останат възможно най-малко и да не бъдат изгубени като електорат в дългосрочен план.

Вяра Николова: Да превърнем антиправителствената критика в градивност. Очевидно можем да отхвърляме, отстраняваме и отричаме, а можем ли да градим?

Николета Аврамова: Устойчивостта на гражданската енергия. Да не се върнем към апатията, а да превърнем активността в постоянна част от обществения живот.

***

Вижте и това: