Защо в арабския свят жените наследяват по-малко или нищо

След смъртта на съпруга си 60-годишната Мерием от Мароко изпада в дълбока криза. Но не само заради тежката загуба. Има и други фактори, които карат вдовицата да се чувства несигурна и уязвима, споделя тя пред мароканското списание Egalite Mag.

"Останах сама, изправена срещу неговото семейство, където съм третирана като враг - въпреки че изградих този живот заедно с него в продължение на 30 години", казва тя. Жената настоява да не се споменава фамилното ѝ име - страхува се от отмъщение от страна на семейството на покойния ѝ съпруг.

Приживе той се погрижил да осигури бъдещето ѝ – купил апартамент на нейно име. Но след смъртта му роднините пледирали в съда, че имотът принадлежал на тях съгласно "таасиб" - едно от правилата за наследяване, основани на шериата. Според него в случаите, когато починалият мъж оставя дъщери, но няма синове, роднините на мъжа наследяват значителна част от имуществото заедно с дъщерите и вдовицата.

В крайна сметка мароканският съд се произнесъл в полза на Мерием, тъй като съпругът ѝ е прехвърлил апартамента на нейно име по законен и неоспорим начин още приживе, което е позволено съгласно ислямското наследствено право.

"Това е единственото нещо, което ми е останало. Давам жилището под наем, което ми осигурява скромни доходи", казва вдовицата и добавя, че всички останали активи - кола, банкови сметки - остават блокирани в спорове за наследство.

"Редовно се сблъскваме със случаи, в които съпругът умира, а съпругата е принудена да напусне семейното жилище, тъй като имотът трябва да бъде разделен между наследниците", казва пред ДВ Дьорте Енгелке от Института "Макс Планк" за чуждестранно и международно частно право в Хамбург. "Ако на вдовиците се разреши да останат в семейните жилища, това би било огромна промяна, тъй като ще осигури на тези жени социална стабилност", уточнява тя.

"На много жени се отказва правото да получат пълния си дял от наследството"

Макар правителствата в Близкия изток и Северна Африка да са разширили правата на жените в области като защита от домашно насилие или семейно право, реформата в областта на наследяването остава един от най-чувствителните въпроси в региона, уверяват правозащитници и юристи.

"Като цяло синовете продължават да получават двойно по-голям дял от наследството в сравнение с дъщерите, защото – според тази логика – за разлика от дъщерите, от синовете се очаква да издържат финансово семействата си", казва Елхам Манеа, доцент в Университета в Цюрих и авторка на книгата "Арабската държава и правата на жените: капанът на авторитарното управление".

На практика обаче това предположение все по-малко отразява действителността, а на много жени продължава да им се отказва пълният размер на наследството, като в същевременно те получават малко или никаква икономическа подкрепа от роднините на мъжа, допълва експертката.

Срещу промените в наследственото право има и друг аргумент: че ако жените наследяват земя при равни условия с мъжете, имуществото може на практика да излезе от семейството чрез брак, каза Манеа. "Независимо от емпиричната си основа, в исторически план това опасение е играло важна роля във формирането на съпротивата срещу реформата."

Според Манеа друга дълбоко вкоренена причина е, че общото възприятие, според което на много арабски режими им липсва необходимата легитимност, е накарало управляващите да разчитат на съюзи с консервативни племенни, религиозни или ислямистки сили като част от по-широки стратегии за политическо оцеляване. 

"В резултат на това напредъкът е бавен - не защото реформата е невъзможна, а защото тя е преплетена с въпроси за стабилността на режима, политическата легитимност и отношенията между държавата и обществото. Семейното право не е само правен въпрос, а най-вече политически въпрос", посочва Манеа.

Амел Хамами, тунизийска експертка по право, живееща във Варшава, и наблюдателка на Близкия изток, подчертава двата различни набора от правила в Корана. "Религиозните правила уреждат отношенията между Аллах и хората и обхващат религиозни обреди като молитвата, поклонението и поста. Тези правила са неотменими", казва тя.

Вторият набор от правила обаче урежда отношенията между хората, като например наследственото право, семейното право и наказанията. Според Хамами промяната на наследственото право не противоречи на Корана, а напротив – в съответствие е с целите на исляма за справедливост и човешка еманципация.

Напредъкът в областта на правата на жените в Близкия изток е бавен

Междувременно други закони, които дискриминират жените, все по-често се поставят под въпрос или вече са били предмет на промени.

Тунис, Обединените арабски емирства, Йордания, Бахрейн, Саудитска Арабия и Мароко прокараха реформи, даващи повече права на жените, макар че обхватът и въздействието на тези промени са много различни в отделните държави.

В Саудитска Арабия например през 2019 беше ограничена значително системата на мъжкото настойничество. В Тунис пък мъжете и жените са признати по закон за равни граждани – така например и едните и другите носят юридическа отговорност за разходите на своите семейства.

В Сирия има политическа заявка за реформа на наследственото право, а в Египет в момента се обсъжда реформа на рамката на семейното право, която включва разводите и родителските права.

В Мароко активистите за правата на жените настояват за промени в рамките на текущата реформа на Семейния кодекс – процес, започнат лично от крал Мохамед VI през 2022 година с цел укрепването на правата на жените.

Според съобщения в мароканските медии едно от предложенията предвижда брачното жилище да бъде защитено от разделяне между наследниците след смъртта на един от съпрузите.

Надежда за следващите поколения

"Има основателни причини да очакваме продължаващ натиск за промяна", казва в тази връзка Елхам Манеа. "По-младите поколения като цяло са по-образовани, а женските групи и движения в целия регион стават все по-организирани и категорични в исканията си за правна реформа и по-голяма равнопоставеност."

Преподавателката в Университета в Цюрих обаче смята за малко вероятно промените в законодателството да се осъществят единствено благодарение на усилията на активистите за правата на жените. "Бъдещето на реформата ще зависи не само от правната защита, но и от способността да се изгради по-широка обществена подкрепа и да се преосмисли общественото разбиране за справедливостта, правата и отношенията между половете", допълва тя.

С това е съгласна и Амел Хамами: "Въпросът вече не е защо жените трябва да получат равни права на наследяване, а защо още не са ги получили", казва тя.