Противникът на Хитлер: Съдбата на йезуита Алфред Делп

На 20 юли 1944 г. в главния щаб на Адолф Хитлер, известен още като „Вълчата бърлога“, избухва бомба, а самият Хитлер оцелява по чудо. Граф Клаус Шенк фон Щауфенберг, който е поставил взривното устройство, бързо е разкрит и задържан. Нацистките специални служби издирват всички, които са могли да знаят нещо за покушението.

Кой е Алфред Делп?

Осем дни по-късно Гестапо арестува в Мюнхен католическия свещеник Алфред Делп. Той е отведен директно от църквата, докато отслужвал сутрешната литургия. Повече от шест месеца Делп е държан в следствения затвор Берлин-Тегел. Нацистите го разпитват с каква цел се е срещал с граф фон Щауфенберг през юни 1944 година. Делп твърди, че не е знаел нищо за плановете за атентат. И наистина, съвременните изследователи на историята на йезуитския орден смятат, че Делп е бил много изненадан, когато научава за задържането на Щауфенберг.

Съдебният процес срещу него се провежда от извънреден съдебен орган, който е разглеждал делата за държавна измяна и шпионаж. Председател е Роланд Фрайслер, който води почти всички съдебни заседания за заговора от 20 юли. Делп е осъден на смърт за държавна измяна и предателство към родината. Обвинението за съучастие в атентата е оттеглено.

Мюнхенският йезуит Карл Керн отдовна изучава живота на Алфред Делп, включително текстовете му, написани в затвора в Берлин. „Той е наричал съдебния процес срещу него оргия на омразата - измъчвали са го, малтретирали са го, наричали са го плъх. Било е ужасно. И все пак той остава непоколебим, което свидетелства за голяма вътрешна сила“, казва Карл Керн.

Делп е мечтаел за „християнски социализъм“

Алфред Делп е роден през 1907 г. в Манхайм. След завършването на училище влиза в ордена на йезуитите и по-късно е ръкоположен в Мюнхен. Като редактор на влиятелното йезуитско списание „Гласовете на времето“ (Stimmen der Zeit“), той се противопоставя на нацистката идеология.

След забраната на списанието става настоятел на енорията в църквата „Свети Георги” – малък храм в мюнхенския квартал Богенхаузен. Делп помага на преследваните евреи, а неговите богослужения стават средище за католиците, критично настроени към режима. „Той е бил сериозен критик на режима. Смятал е, че при националсоциализма хората губят вътрешния си мир и самите себе си“, обяснява Керн.

През 1942 г. Делп за първи път се включва в кръга „Крайзау“ - гражданска група за съпротива, сформирана около юриста граф Хелмут фон Молтке. Политици и интелектуалци обсъждат нов модел на обществено устройство след Хитлер (и без него). Делп, възпитаван социално и католически, размишлява върху „Третата идея“: за обществен ред отвъд капитализма и марксизма и вижда спасението в това, което разбира под „християнски социализъм“.

Срещите на кръга се провеждат в имението „Крайзау“ в Силезия, днешна Полша. Конспираторите се срещат и в Мюнхен - например в сградата на днешното Висше училище по философия, където iehd се помещава архивът на Алфред Делп.

Писмата на Делп от затвора

Клеменс Бродкорб, ръководител на архива на йезуитите в Мюнхен, отговаря за тези документи. Той е член на историческата комисия, която си поставя за цел да докаже на Ватикана, че Алфред Делп заслужава да бъде обявен за блажен. „Той е бил смел човек. Преди да бъде арестуван е имал възможност да излезе в нелегалност, но не го е направили и е рискувал живота си“, казва историкът в интервю за германския обществен канал BR24.

Особено красноречиво доказателство за саможертвата на Делп са неговите писма, писани в затвора Берлин-Тегел преди да бъде екзекутиран на 2 февруари 1945 година. Тези текстове, които демонстрират смелост и вяра в човешкото достойнство, се превръщат във важна част от духовното наследство на съпротивата срещу нацистите. След като научава, че е осъден на смърт, Делп пише последните си редове до своите събратя йезуити: „Това не беше процес, а израз на желание за унищожение. Бях осъден, защото съм йезуит. Дори и в тази среда на омраза обаче останах това, което съм – йезуит“.

Мъченик, дал живота си за вярата

Ръководителят на кръга „Крайзау“ Хелмут фон Молтке, който също е екзекутиран от нацистите през 1945 г., пише на Делп: „Ако все пак ни убият, трябва поне да посеем много семена“. И двамата борци от съпротивата действително успяват да го направят.

На 2 февруари 1945 г. Алфред Делп е обесен в берлинския затвор „Пльотцензее“. 81 години по-късно Мюнхенската архиепископия тържествено открива процедура за обявяването му за блажен.

Вижте и това видео от архива ни: