1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България: интелектуалци за политическа употреба

21 декември 2022

Те са хора с висок обществен авторитет, граден далеч от политиката, които сега биват хвърляни в политиката с определена цел. Защо е това нашествие на професори и академици в политиката обяснява Георги Лозанов:

https://p.dw.com/p/4LGtO
Проф. Николай Габровски при получаването от президента Радев на проучвателния мандат за съставяне на правителство
Проф. Николай Габровски при получаването от президента Радев на проучвателния мандат за съставяне на правителствоСнимка: BGNES

Асен Генов остроумно забеляза в „Панорама“, че, както е тръгнало, следващият кандидат за министър-председател ще трябва да е нобелов лауреат. След член-кореспондента на БАН и професор с международно признание в неврохирургията Николай Габровски, издигнат от ГЕРБ, дойде ред на академик Николай Денков, учен със световна слава във физикохимията, издигнат от "Продължаваме промяната" (ПП). А и за президентските избори ГЕРБ се спря на професор, високо оценен от академичната общност – ректора на Софийския университет Анастас Герджиков. Става сякаш традиция да се използват в партийната надпревара фигури, които се включват в политическия дебат, след като вече са създали своя публичен авторитет далеч от политиката – в науката или изкуството. На мода пак са интелектуалците.

Джокер и бушон в политиката

Дори лидерите на ПП с прозвището „харвардци“ се заявиха като хора, които идват не от политическата, а от научната сфера. Лидерът на ИТН пък може да се каже, че бе натрупал популярността си с изкуство – с песни и скечове (друг въпрос е кой как оценява художествената им стойност).

Впрочем, ГЕРБ още при задаващата се пандемия усети ползата от отклоняването на очакванията към политическа власт по посока на специалисти без власт и ги остави те да говорят от името на политиците. Като така хем им приписваха успехите си, хем ги оневиняваха за грешките им.

Интелектуалците се вкарват в политиката обикновено като джокер и бушон. Като джокер, за да ѝ набавят легитимност отвън, когато тя е в криза и не успява сама да я постигне. И като бушон, за да може евентуалните загуби да не падат пряко върху партийните лидери.

Най-голямата „бригада“ на интелектуалци в политиката беше в самото начало на прехода, когато - след четири десетилетия еднопартиен режим - легитимност на демократи можеха да имат само интелектуалци, извършили някакви дисидентски жестове, та макар и не от мащаба на Хавел или Михник. А и малко преди Десети ноември журналистката от „Свободна Европа“ Румяна Узунова им даде шанс в поредица от интервюта да проявят смелост и да заявят открито съпротивата си срещу режима. И те формираха новия политически елит вдясно. Срещу тях вляво също застанаха не политици, а творци, които са се реализирали при предишната власт, но не са я приемали безкритично. Надеждата тогава беше, че заедно ще осъществят демократизацията на страната. Но не се случи точно така. България в демократичното си развитие и до днес е на опашката на бившите съветски сателити, а малцина от онези интелектуалци останаха в политиката, повечето се оттеглиха разочаровани. Проф. Богдан Богданов, самият той интелектуалец от висока класа, през 2001 година критикува остро техния политически гастрол: „Те дадоха тон на есеистично-идеологическата реторика – и отляво, и отдясно, напълниха общественото пространство с празнословия, в същото време зад техния гръб, докато не приемаха подходящи закони и не регламентираха прехода, 'юнаците' ограбиха страната, бандитите се развихриха…".

Две несъвместими функции

Но дори да приемем, че интелектуалците-политици носят някаква вина, тя е по-скоро трагическа – просто двете роли, които историята им възложи, бяха несъвместими по условие. Или си едното, или си другото, а може да престанеш да бъдеш и двете в опита си да ги съчетаеш. Първо, защото определящо за интелектуалеца е да е независим, а работата на политика е да е зависим от интересите на електоралната група, която представлява. Когато се твърди, че някой интелектуалец, приел да влезе в политическа роля, ще бъде независим от партията, която го е издигнала, си е празнословие по думите на проф. Богданов. И второ, защото обществото иска да чуе мнението на интелектуалеца по политически въпроси - заради постиженията му в определена културна сфера, но компетентността му си остава в нея. Политиката има собствена сфера на компетентност и тя се създава със специализирано познание и „теренен“ опит. В това отношение акад. Николай Денков е в привилегирована позиция, защото вече има своя политическа биография, особено в качеството му на министър на образованието.

Спасителен пояс за политици в криза на легитимност

Но тъй или иначе, политиците, когато изпаднат в криза на легитимност, гледат спешно да си я набавят с персонални трансфери от други публични области. Продължават да виждат в интелектуалците (тук трябва да се прибавят и звездите в киното, спорта и пр.) спасителен пояс.

Георги Лозанов
Георги ЛозановСнимка: BGNES

Последната тежка криза започна от протестите през 2020 година срещу ГЕРБ и модела му на управление с подозрението, че в него невидимо участва ДПС и главният прокурор. Политическите субекти, родени от протестите (ИТН и ПП), обаче не можаха да преодолеят кризата, защото - заради двойна или заради неумела игра - не успяха да наложат алтернативен модел. И ИТН бързо отиде в политическото небитие, ПП се закрепи в челната парламентарна двойка, но публичният ѝ имидж вече се нуждае от ремонт. И за целта явно и те, макар и по-плахо, пробват с интелектуалец.

Междупартийни игри

Кандидатурите на интелектуалци в случая даже не са послание към избирателите, което да разшири подкрепата им, а към партиите в опитите им да се надхитрят взаимно.

Кризата няма да се реши с разправиите на политиците помежду им, а едва когато имат доблестта да застанат очи в очи с избирателите си и да им кажат ясно какво мислят да правят по двата големи проблема на днешното ни общество – разклатената му прозападна ориентация и буксуващата борба с корупцията. Докато ги убедят да гласуват достатъчно масово, за да се състави правителство без безпринципни компромиси и смокинови листа пред тях, пък били те и откъснати от дървото на познанието. А доколко ще ги убедят, зависи от това дали, докато те казват едно, биографията и репутацията им не казва обратното.

Георги Лозанов
Георги Лозанов автор и кореспондент