″Сякаш забравихме за какво бяха протестите през 2020 година″ | Новини и анализи от България | DW | 04.10.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Сякаш забравихме за какво бяха протестите през 2020 година"

Винаги се учудвам на нашата късопаметност, казва проф. Антоний Тодоров пред ДВ. Сякаш забравихме за какво бяха и какво искаха дълго продължилите протести през 2020 година.

ДВ: Господин Тодоров, какви са възможните властови комбинации в 48-ото Народно събрание?

проф. Антоний Тодоров: Струва ми се, че тези властови комбинации, които чисто аритметично могат да се случат, ще се окажат нежелани. Не виждам възможност за каквато и да било политическа коалиция между първите две партии по брой на гласовете - ГЕРБ и "Продължаваме промяната". Впрочем, дори и техните гласове са доста ограничени. ГЕРБ изглеждат изолирани - самите те едва ли биха приели коалиция с ДПС, а ДБ и БСП едва ли биха направили коалиция с ГЕРБ. Изглежда, че няма да има възможност да се формира правителствено мнозинство.

Редакцията препоръчва

Освен ако, тук вече започвам спекулация, не се съгласят на правителство извън партиите и без участието на политически лидери и дейци. Независимо дали ще го наречем експертно или технократско, то би могло да управлява в следващите няколко месеца, докато България премине през най-трудните зимни месеци. Това изисква много ясна програма и приоритети. Подобен кабинет няма да може да прави значителни реформи, а ще се занимава с кризите, пред което обществото е изправено. Засега не виждам желание да се договаря и подобен формат.

ДВ: Ако приемем, че експертният кабинет е възможен, може ли той да бъде полезен за България в момента или асоциациите с правителството на Любен Беров все още са актуални?

проф. Антоний Тодоров: Аз смятам, че т.нар. експертни или технократски правителства са вредни за демокрацията. В случая въпросът не е дали няма да е полезен, а дали подобен кабинет няма да е много вреден за България. Има едно усещане в обществото, че нещата не вървят добре, че ни предстоят изключително трудни предизвикателства. Важното е да се реши дали е по-добре да имаме конституционното служебно правителство или такова, което ще може да разчита на парламента и на това, което той може да направи - например промени в законодателството или бюджета.

Разбира се, разликата с времето на Беров е сериозна, България е в ЕС и НАТО и това създава друга среда. В страната действа и европейската прокуратура. Това дава повече правни рамки и условия за устойчивост.    

ДВ: Докога според Вас ще се отлага укрепването на правовата държава в България? Изглежда, че в пореден парламент мнозинството няма да има особен интерес от подобна реформа.

проф. Антоний Тодоров: Отговарям Ви направо: докато ние гражданите, колективно не изберем мнозинство, което иска и може да се справи с тази завладяна държава и корупция. Докато мнозинството от хората не разберат, че това е неотложно. Без това нищо друго не става. И винаги се учудвам на нашата късопаметност. Сякаш забравихме за какво бяха и какво искаха дълго продължилите протести през 2020 година. Въпроси като войната в Украйна и доставките на "Газпром" не вълнуват толкова избирателите, колкото този проблем.

ДВ: Наистина ли тези избори бяха решаващи за геополитическата ориентация на България? Много наблюдатели и медии изказаха подобна теза.  

проф. Антоний Тодоров: Лично аз не виждам никаква сериозна заплаха за геополитическия избор на България. Само една парламентарно представена партия предлага референдум за излизане от НАТО и се противопоставя на влизането ни в еврозоната. Тя има доста ограничен капацитет и подкрепа в обществото. Големите партии, които имат шанса да управляват по никакъв начин, няма да предизвикат подобно нещо, то изобщо не стои на дневен ред. Най-големият риск е България да стане като Унгария на Виктор Орбан. Но дори и той има своите граници и едва ли би изкарал страната си от Европейския съюз.

ДВ: Могат ли да се правят кардинални изводи от сериозния спад на гласовете на ДПС в Турция?

проф. Антоний Тодоров: Да. Нека не забравяме, че там има една общност, която носи в себе си историческа травма. Тя е на поколението, което преди повече от 30 години е било прогонено от България. За новото поколение, което не е преживявало всичко това, тези неща са история. И бих казал, че връзката на тези млади хора с България е доста проблематична. Въпросът, който стои пред тях, е защо изобщо да гласуват на българските избори? Те го правят в името на родителите си. Но в едно близко бъдеще това все повече ще затихва. Аз мисля, че ние вече доста пресилваме влиянието на ДПС в тази общност. 

ДВ: БСП загуби над 30 хиляди гласа на тези избори. Каква е равносметката за червената партия, обратими ли са негативните тенденции?  

прод. Антоний Тодоров: От 2017 г. БСП е загубила три четвърти от избирателите си. Това е страхотен срив - от почти милион до малко над 230 000. Това няма аналог. Ако сегашното ръководство остане, партията постепенно ще изчезне. На едни следващи избори може да стигне и 4-те процента.

Но в БСП има и хора, които не искат това да се случи и които се мобилизират. Такива като настоящия министър на правосъдието Крум Зарков, евродепутата Петър Витанов, кмета на Перник Станислав Владимиров и други. Има и такива, които явно не могат да търпят това положение. Но смяната на ръководството е само символичен жест. БСП всъщност твърде много заседна в една консервативно-национална ниша, където не ѝ е мястото

И тези хора първо трябва да се преборят с ръководството. Второ, да проведат сериозен разговор в средите на социалистите. А след това да се обърнат към големите сектори на обществото, с които обичайно социалистическите партии в Европа си общуват. Това означава например сътрудничество със Зелените и с младите либерално ориентирани хора. Защото нишата на националния консерватизъм е заета, а и по принцип не там е мястото на една социалистическа партия. Трябва да се каже, че времето за всичко това все повече изтича. Защото, когато една партия падне под някакъв праг на подкрепа в обществото, хората просто престават да я забелязват.

ДВ: Може ли да се смята, че България е преминала за постоянно в "италиански сценарий" и оттук насетне ни очаква поне по един парламентарен вот на година?

роф. Антоний Тодоров: Страхувам се, че е възможно. Разбира се, в Италия много по-често се сменят правителства, отколкото да се провеждат избори. По-скоро можем да попаднем в израелския вариант - много чести избори и много чести смени на кабинети. Злоупотребата с изборите ги превръща в нещо като ротативка. Много политици си представят, че като се завърти отново тя и може да се паднат три черешки. Това е абсурдно. Хората ще загубят доверие в изборите изобщо като инструмент на демокрацията и това е най-лошото.   

ДВ: Разчитат ли правилно политиците сигнала, който гласоподавателите дават, за невъзможността за постигане на стабилно управление? 

Антоний Тодоров: В самата кампания имаше политици, които твърдяха, че тези избори няма да решат нищо и че предстоят нови. Когато го твърдиш подобно нещо, как можеш да разчиташ, че ще мотивираш и организираш избирателя? Тук имаме сближаване на безотговорността на политическата класа и на безотговорността на избирателите. Хората се държат така, сякаш вотът е супермаркет - каквото им скимне това ще изберат, забравяйки, че посочваме не само депутати, ами и следващото управление. И че един лош избор би навредил на всички.      

Политологът проф. Антоний Тодоров е автор многобройни книги и научни статии, специалист в областта на прехода в Източна Европа и преподавател в Нов български университет.