Deutschland Essen Mühl

Ако се претеглят всички изхвърляни храни в Германия, то общото им тегло лесно би достигнало 20 милиона тона! Така светът губи множество ценни ресурси: вода, енергия, торове, а отчасти и ценни тропически горски площи.

Покрай това прахосничество се оказва и вредно влияние върху климата. Замислете се само колко планини от опаковки се натрупват. Всичко това изглежда крайно безотговорно, имайки предвид факта, че около един милиард души на Земята гладуват и климатичните промени се долавят все по-отчетливо. Хуманитарните организации Хляб за света, Протестантската служба за подпомагане на развитието и Slow Food излъчват тревожни сигнали да се спре пилеенето.

Изтекъл срок на годност, развалена стока?

Но защо германските граждани изхвърлят толкова много? Федералното министерство на потребителската защита неотдавна проведе анкета за причините. 84 на сто от анкетираните заявяват, че изхвърлят хранителни продукти, защото са развалени или е изтекъл срокът им на годност. Около 25 % обявяват, че често купуват повече, отколкото им се оказва нужно, 19 % се оплакват от твърде големите опаковки като основна причина, а 16 % признават, че изхвърлят храни, защото не са им вкусни. Все пак 69 на сто от анкетираните германски граждани споделят, че изпитват угризения, когато изхвърлят храна.

Не само Германия има проблем с отпадъците си. Всички развити индустриални държави, а дори и някои развиващи се страни страдат от това явление. В последните множество храни се развалят, защото не достигат складове и подходяща опаковка. Според световната организация по прехраната около една трета от световното производство на храни отива на боклука. Фатален кръговрат, защото колкото повече храни се изхвърлят, толкова повече се увеличава търсенето на суровини. Цените се покачват, а бедните не са в състояние да плащат храната си.

Опитайте прахосаното

Неотдавна завършеният документален филм "Опитай прахосаното" и книгата към него "Унищожителите на храната" на Валентин Турн заклеймяват този вреден кръговрат. Някои от застъпваните тези в него гласят, че свръхпредлагането на хранителни стоки и ниските им цени подвеждат хората да купуват повече, отколкото могат да изядат. Но не само потребителите, а и търговците са отговорни. Често в търговската мрежа се бракуват марули заради едно потъмняло листенце, цели щайги с праскови се озовават на сметището заради една изгнила, плодове с "външи недостатъци" пък изобщо не стигат до магазините.

Междувременно на сцената излизат все повече противници на прахосничеството. Те пледират храната да бъде отново истински ценена. Това може да става например посредством покупката на био-продукти, които са символът на екологичното производство. Вярно е, че потребителите трябва да плащат по-високи цени за тези продукти, но по този начин те подкрепят дълготрайното развитие на световното селско стопанство. Особена ценност представляват и честно търгуваните храни, тъй като отношението към работниците в страните-производители е почтено и те получават по-достойно заплащане за труда си.