1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Евтината храна и нейната висока цена

ДВ, ЗЦ, ДПА, А. Андреев, Д. Попова-Витцел13 януари 2011

През 19 век едно петчленно семейство в Берлин харчело 70% от дохода си за храна. Преди 60 г. домакинствата в Германия отделят половината си пари за храна, а днес - едва 12 процента. Но каква е цената на евтината храна?

https://p.dw.com/p/zwvA
Замисляме ли се какво ядем?Снимка: Fotolia

В момента средностатистическият гражданин изяжда 90 килограма месо годишно, тоест - за един човешки живот германецът носи отговорност за смъртта на около 600 пилета, 22 свине, 20 овце и 7 говеда. Килограм свинско месо струва около три евро - толкова евтино може да се произвежда само в условия на промишлено животновъдство. Торовете и пестицидите пък поддържат ниските цени на зърнените храни, плодовете и зеленчуците. Така хлябът, месото, маслото и рибата вече са масово достъпни в Германия. Тук никой не гладува - и това е голямо постижение.

Шизофренно раздвоени сме

Symbolbild Geld
Цената диктува менютоСнимка: Fotolia

Но каква е цената, която плащаме за евтината храна? Цена за сметка на природата и за сметка на собственото ни здраве... Привържениците на био-продуктите и био-ориентираното селско стопанство твърдят, че по-скъпата храна е по-качествена и не уврежда околната среда. Отсрещният лагер обаче също има своите аргументи. Вестник "Ди Велт" коментира: „Всеки е свободен да купува скъпи храни. В повечето случаи те са и по-вкусни. Всичко зависи от портмонето. Но дали скъпите храни са и по-здравословни? Въпросът е спорен дори сред експертите.”

Място за спор няма, твърди един от тези експерти в "Зюддойче Цайтунг". Хериберт Прантл предлага да се замислим какво точно ядем, а не само за цената. И препоръчва няколко правила:

Трябва да си припомним едновремешния респект пред храната. Това не означава задължително, че храната трябва да бъде толкова скъпа, колкото едно време. Но пък и да не е съвсем без пари. Длъжни сме освен това да знаем какво точно ядем. Ето защо е необходимо обозначаване на генно манипулираните продукти. Потребителят освен това трябва да се интересува откъде идва храната му. Не бива повече да си затваряме очите пред ужасяващите условия, в които се произвеждат някои от най-евтините храни.

И още: потребителите просто трябва да преодолеят шизофренното си раздвоение, в което на теория масово избират био-продуктите, а на практика все посягат към евтината замразена пица. И най-сетне: нека отново отделим време и пространство за съвместното сядане край масата. Защото никаква почивка не е онази обедна почивка, в която продължаваме да седим пред компютъра и да се тъпчем с каквото падне. Познанията за храната и начините на нейното приготовление задължително трябва да се завърнат и в учебните програми.

Butter deutlich teurer
Ядем, за да живеемСнимка: picture-alliance/ dpa

Реки от мед и масло

Приказките са пренесли през времето какви ли не истории, свързани с храна: за страната, където текат мед и масло, за къщички от сладки, за реки от вино, за дървета, от които висят печени фазани, за магически покривчици. Хилядолетия наред хората са страдали от недостиг на храна - и приказките го отразяват. Но ако едно време хляб от трици са ядели само бедните, днес го похапват най-вече хора, които мислят за здравето си.

Защото днес в индустриалния свят вече на практика текат реки от мед и масло и никой не гладува. Може би тъкмо поради това трябва отново да се замислим за храната си. Защото, пак според една стара поговорка, тъкмо храната удържа душата и тялото в едно. И ние не бива да рушим тази хармония.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми