ВИП-облигации за ВИП-държавите?

Ангела Меркел е твърдо против въвеждането на съвместни облигации на страните от еврозоната. Според информация на в. "Ди Велт" сега германците разработвали алтернативно решение заедно с други държави. Отново става дума за съвместно поемане на дълговете, но само от подбрани, икономически силни държави.

Позовавайки се на високопоставени дипломати от Европейския съюз, вестникът пише, че федералното правителство в Берлин проверява възможностите за съвместни облигации с пет особено кредитоспособни страни от еврозоната - Франция, Финландия, Холандия, Люксембург и Австрия, които както и Германия са с най-високия кредитен рейтинг ААА. Ето защо на работно равнище облигациите били наричани "елитни" или "облигации тройно А".

Лихвеният процент на новите облигации щял да е 2-2,5 процента, т.е. незначително по-висок от актуалния лихвен процент на федералните облигации. Ценните книжа щели да стабилизират положението в страните с рейтинг "ААА" и същевременно "да издигнат сигурен защитен вал, който да успокои финансовите пазари", цитира вестник "Ди Велт" преговарящите.

Полза от облигациите биха могли да имат обаче и страните, ударени от кризата. С кредитите по новите ценни книжа биха могли да се финансират и помощи за държави като Италия и Испания, при положение, че те поемат строги задължения за спазване на бюджетната дисциплина, се казва по-нататък. Това може да се окаже спешно необходимо, защото спасителният фонд EFSF не успява да намери достатъчно кредитори.

Алианс на силните като авариен изход

Плановете вече били напреднали до такава степен, че вече се обсъждали и организационни въпроси. Според вестника централна роля при закупуването на облигациите щяла да играе финансовата агенция на германските федерални власти със седалище във Франкфурт. Тя управлява германския държавен дълг и се занимава с пласмента на федералните облигации.

Миналата седмица председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу представи модели за съвместни облигации на всичките 17 страни от еврозоната. Ангела Меркел обаче отхвърля тези планове, тъй като се опасява, че те биха довели до чувствително повишаване на лихвите за Германия. Канцлерката привежда и аргумента, че подобни евро-облигации биха отслабили натиска за икономии и реформи в страните в криза, понеже биха им осигурили отново възможността за получаване на по-изгодни кредити.

При описания от "Ди Велт" модел на облигациите страните в криза и тези с намалена кредитоспособност на първо време ще останат извън кръга на облагодетелстваните. Плановете били част от концепция на германското правителство, съгласно която в рамките на извънреден договор най-напред само няколко държави от еврозоната се споразумяват за по-строг бюджетен контрол и по-съгласувана финансова политика, се казва по-нататък в публикацията на вестника.

Още отсега личи, че Европа се разединява. Ако шестте икономически най-мощни страни от еврозоната се обединят по отношение на финансовата политика, то разцеплението би станало явно и фиксирано в договор. Ангела Меркел искала да осъществи тези планове само ако не всичките 27 държави от общността се съгласят с исканата от нея промяна в договорите за Европейския съюз. Германия и Франция искат да постигнат максимално бързо споразумение между европейските партньори за промени в европейските договори.

Тайни преговори между Берлин и Париж?

Вестник "Билд" също писа за съществуването на германско-френски планове за нов договор на най-мощните страни във валутната общност. Договорът щял да бъде наложен много бързо чрез двустранни споразумения, още към началото на следващата година. Германски правителствени източници отрекоха информациите за тайни преговори с Франция за нов договор за стабилност. Но е ясно, че Меркел и Саркози искат още в навечерието на срещата на върха на Европейския съюз на 8 и 9 декември да представят съвместни предложения за ограничени изменения в договорите.

Докато евро-партньорите още разработват възможни решения за справяне с дълговата криза, някои страни вече са притиснати от времето. Силно задлъжнялата Италия е взета на мушката от недоверчиви инвеститори. Позовавайки се на информирани кръгове от Вашингтон торинският всекидневник "Ла Стампа" писа, че Международният валутен фонд може би щял да подкрепи третата по обем национална икономика в евро-зоната с до 600 милиарда евро. МВФ отрече съществуването на подобен план. "Не са водени разговори с италианското правителство за финансова програма", заяви говорител на фонда.

Италия може да си набави пари на капиталовия пазар само срещу неимоверно високи лихви. В петък лихвеният процент за двегодишните облигации скочи на 7,8%. Новото преходно правителство на премиера Марио Монти ще се опита с реформи и пакет от мерки за икономии да спечели отново доверието на инвеститорите.

Опасност от "ефект на доминото" при рейтингите

От доклад на рейтинговата агенция Moody's обаче става ясно колко объркана е междувременно ситуацията в еврозоната. Анализаторите пишат, че ескалацията на европейската криза с дълговете и проблемите по финансирането на банките вече заплашват кредитоспособността на всички европейски страни.

В доклада се казва, че продължава да се подкрепя предположението, че в евро-пространството няма да се стигне до множество държавни фалити. Но дори и при този "позитивен" сценарий били налице подозренията за негативно влияние върху рейтингите. Реализацията на ефективен политически план за изход от кризата би бил възможен само след серия шокове. Това на свой ред би могло да доведе дотам и други страни да бъдат отрязани от притока на капитали на финансовите пазари и да станат необходими още помощни програми, предупреждава агенцията.