Последно средство за евро-болника?

В еврозоната ври и кипи. Лихвите върху държавните облигации на Италия, Испания са на опасно високо ниво. Във Франция, Нидерландия, Финландия и Австрия ситуацията е аналогична. Отличничката Германия също трябваше да приеме по-високи рискови премии за своите държавни облигации.

Различни версии

Въвеждането на общи еврооблигации е близко до ума, когато отделни страни от еврозоната не успяват или не могат да рефинансират своите дългове при лоши условия на международните финансови пазари. ЕК предлага три варианта еврооблигации. Първо, вместо национални облигации се издават само общи и всички държави гарантират за всички дългове. При втория вариант ще бъдат издавани общи облигации за дългове в размер на до 60 процента от БВП на всяка отделна страна. Остатъкът като дефицит трябва да се финансира от отделните страни от еврозоната. Има и софт-версия: в този случай всяка страна гарантира с определен дял за еврооблигациите.

И при трите варианта високо задлъжнелите страни имат изгода, защото със сигурност ще трябва да плащат по-ниски лихви. Лихвеното натоварване за германците ще расте. Ето защо не е чудно, че в Германия са най-яростните противници на еврооблигациите. Финансовият експерт Макс Оте заявява в интервю за Дойче Веле, че става дума за междусистемен конфликт между Севера и Юга на Европа и между икономиите и трупането на дългове. Експертът се опасява, че ако сега еврооблигациите бъдат въведени насила, те само биха облекчили трупането на дългове. Точно по тази причина Германия е против общите европейски облигации.

Твърдо "не" или въпрос на време

Според канцлерката Меркел липсата на ясни структури е причина за еврокризата. Ето защо заедно със съюзника си Саркози, Меркел иска още преди следващата среща на върха на 9 декември да направи предложение за промени в европейските договори. В основата стоят правата за намеса в националните бюджети. В прав текст това означава, че всяка страна трябва да представи проектобюджета си на ЕК, Европарламента или друга инстанция, преди да го гласува в националния парламент.

Този подход би сложил край на безотговорното трупане на дългове и би предотвратил кризи като сегашната. Така ще бъдат направени и първите стъпки към създаването на фискален съюз. Ако предложението бъде прието, Ангела Меркел няма още дълго да се противопоставя на еврооблигациите. "В крайна сметка въпросът е не дали да се въведат или да не се въведат общи еврооблигации. Въпросът е да се установи план-график и за стиковане на позициите", казва Удо Щефенс от Frankfurt School of Finanace. Според него Ангела Меркел се страхува, че ако сега пожертвува германския бонинет като последен стълб, реформаторският натиск върху южноевропейските страни ще намалее.

Така погледнато, еврооблигациите са коз, който би принудил другите държави да се откажат от част от своя суверенитет в полза на ЕС. Тази стратегия обаче крие и рискове. Първо, при съгласуването винаги съществува опасността да се пропусне подходящия момент. В този случай "пациентът" евро ще се спомине, преди лекарите да са открили подходящото лекарство. Освен това Конституционният съд може да зачеркне плановете на Меркел, дори ако всички други страни гласуват "за". Защото конституционите съдии в Карлсруе изключително много внимават колко компетенции биха могли да бъдат прехвърлени от Берлин в Брюксел.