Аз, То и дядо Фройд

От Зигмунд Фройд насам гледаме на света с други очи. И най-вече - на самите себе си като индивиди със странни възприятия и чувства, непризнавани задръжки и страхове, скрити фантазии и желания. В продължение на трийсет години Фройд работи върху своята теория на несъзнавания душевен живот - с "Аз и То" той полага последния камък, с него теоретичното му здание е завършено.

Волята на То

Пионерското постижение на Фройд като психолог се състои в това, че открива в душевните сили и механизми, действащи в индивида, невероятен експлозивен потенциал, за който Фройд твърди, че е по-силен от всички други сили, които по един или друг начин влияят на човека. Противно на широко разпространения и днес възглед, че най-вече външни събития и обстоятелства са определящи за развитието на индивида, психоанализата на Фройд постановява, че човешкото поведение се управлява от психическия живот.

"Фройд отдава психическите заболявания не на външни влияния и травми, а на непреодолими нагони и фантазни представи, владеещи пациента. Ключово значение в психоанализата има т.нар. Едипов комплекс", обяснява психиатърт Хелм Щирлин.

В "Аз и То" Фройд представя окончателния модел на т.нар "психически апарат". Докато в предходните си трудове той изгражда т.нар. топографски модел на съзнаваното, предсъзнаваното и несъзнаваното, които се разглеждат като разграничени една от друга психически области, в "Аз и То" Фройд вече очертава структурния модел на душевния свят. Чрез понятия като Аз, То и Свръх-Аз той описва качества и структури на психическите "инстанции" и показва, че в Аз и Свръх-Аз действат сили, управлявани от То - тоест, от нагоните и несъзнаваното.

Една нова наука

"Аз спрямо То е като ездач, който трябва да овладее превъзхождащата го сила на коня, пише Фройд. Ако не иска да се раздели с коня, на ездача често не му остава нищо друго, освен да води коня натам, накъдето поиска. Тоест - Аз се покорява на волята на То, сякаш тя е неговата собствена."

"Аз и То" е последната дума на Фройд в неговата теория на психоанализата. В края на живота си, през декември 1938 г., когато нацистите го прогонват от Виена, Фройд се установява в Лондон, където гордо записва кое е постижението на живота му: "Започнах пътя си като невролог, който се опитваше да помогне на страдащи от невроза пациенти. Поощрен от свой по-възрастен колега и приятел, открих значими нови факти за несъзнателното в нашия живот, за ролята на нагоните и пр. От тези открития се разви една нова наука - психоанализата като част от психологията и нов метод за лечение на неврози."

АГ, ДР, ДПА, Б. Рачева; Редактор: Д. Попова-Витцел