1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо този път непременно трябва да гласувате

2 април 2023

България пак избира парламент. Този път непременно трябва да гласувате. Каквото и да мислите за българските политици. Защото това са вторите избори по време на война. Те не са политически, а исторически. От Г. Лозанов.

https://p.dw.com/p/4PbBS
Мъж дава своя глас на изборите за парламент. Снимка от София. 2 април 2023.
Снимка: Nikolay Doychinov/AFP/Getty Images

Гласувахте ли? Ако не сте, побързайте, за да не вземете да се разколебаете в леността на неделния следобед. В България и без това става все по-трудно да преодолееш усещането за загуба на смисъл и да тръгнеш към избирателната секция. Разбира се, ако вотът ти не е клиентелистки или купен, или ако не си от твърдите партийни ядра. Политиците като че ли предпочитат да се карат помежду си, без да се интересуват особено от тези, които искат всеки път по съвест да решават кой избор ще е най-добър за бъдещето на страната. Тавтологичният резултат (с малки нюанси) от парламентарните изборите (пет за две години) обаче започва да им действа като издевателство над волята им за гласуване. Колебаещият се избирател е заприличал на човек, който упорито си купува билет за нов филм, но все му пускат стария и дори го карат да се чувства виновен, че зрителите в залата са малко и не заслужават друг филм.

Защо избирателят вече губи надежда

Напоследък липсва и утехата, често илюзорната, от появата на нови партийни играчи като ИТН и ПП, които веднага ставаха първа политическа сила, не непременно заради доверието към тях, а като израз на разочарованието от съществуващите. Това е синдромът на гласуването със затворени очи - няма голямо значение за кого точно, въпросът е само да не е за статуквото.

Управлението на служебни (президентски) кабинети на мястото на редовни (формирани и с твоя глас) е докарано сякаш до карма за страната и вече заплашва да нанесе не само политически, но и психологически поражения. Избирателят да стане жертва на така наречената от Фройд "принуда към повторение" - травматично състояние, при което попарената отново и отново надежда, че следващия път няма да е същото, накрая предизвиква саморазрушителни реакции. Фройд дава пример с пациент, чиято съпруга непрестанно му изневерява, но той продължава да я обича и се надява, че не може винаги да постъпва по същия начин, докато не разбере, че може, и се замисли за самоубийство. В нашия случай пред подобно саморазрушително посягане е изправен гражданинът, който не иска повече да се поддава на "принудата към повторение". И вместо пак да се излъже, че правото му на избор ще бъде реализирано, просто да се примири, че няма такова и да се оттегли от политическия живот. Така към масата негласуващи, поради липсата на убеждения, да се прибавят и негласуващите по убеждение.

А и избирателят има основания да подозира, че може да бъде излъган, не само в сложната политическа аритметика, а и в най-елементарната - при броенето на гласовете. Преди време хартиената бюлетина беше премахната, именно за да не се фабрикуват невалидни бюлетини и да не се разнасят чували, които през нощта могат да бъдат подменени. Сега хартиената бюлетина беше върната по същата причина - за да се гарантира честността на вота. Ясно е, че няма как и в двата случая политиците да са казали истината.

Защо е важно да гласувате въпреки всичко

Но защо въпреки всичко трябва да гласувате? И то непременно, каквото и да мислите за българските политици. Защото това са вторите избори по време на война, които не са политически, а исторически. Войната се води в Украйна със стотици хиляди напразно отнети човешки животи, но нейната дългосрочна цел, както Кремъл не крие, е промяна на световния ред - промяна, в която Русия да си върне, пак взела "шмайзер в рък", териториите на влияние, освободили се след падането на Берлинската стена. И България е в първия кръг на нейните претенции. Което значи: в България отново да се инсталира проруско правителство, без даже да е необходимо първоначално да излизаме от ЕС и НАТО, достатъчно, както сме там, да защитаваме интересите на Владимир Путин. И това вече започна да се случва с водещата роля на президента и неговите кабинети. От нашия вот сега зависи дали ще спре.

В тези избори за първи път има две ясни оси на противопоставяне. Веднъж, между двамата партийни протагонисти с най-много гласове и с малка разлика помежду им, според социолозите. И втори път между тях заедно като евроатлантическо мнозинство и президента, склонен към реверанси на Изток.

Със самия акт на гласуване избирателят вече пази прозападната ориентация на България, защото отдалечава възможността за пореден кабинет на президента. А с това за кого гласувате, давате знак кой по-бързо може да ни приближи към развитите западни държави. Разбира се, ако искате България да бъде западна държава. Ако не искате, припомнете си "източната алтернатива": еднопартиен режим (без или със смазана опозиция); култ към личността на лидера, който с кръг от приближени владее и преразпределя всички ресурси в държавата (корупция за случая е слаба дума); правосъдна система в директна услуга на лидера; безконтролна власт на тайните служби; затворени граници; отменена свобода на словото - който критикува официалната доктрина, го заплашва лагер, затвор, отрова; живот в страх и недоимък за редовите граждани…

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

 

Георги Лозанов
Георги Лозанов автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Aсен Василев и Кирил Петков
Ивайло Дичев
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница