Защо Германия не привлича учените, отблъснати от Тръмп

Американският президент Доналд Тръмп значително ограничи научната свобода в САЩ, съкрати средствата за изследвания и наложи ограничения на университетите . Много изследователи в САЩ са изпълнени с несигурност от тази "война на републиканците срещу науката" .

Затова някои от тях обмислят да се преместят в Европа, респективно европейските програми за подпомагане на изследователи отбелязват значителен ръст в интереса: кандидатите за програмата "Мария Склодовска-Кюри" са се увеличили с 50 процента, а тези за стипендии от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) са нараснали три пъти. Инициативата на ЕС "Избери Европа" очевидно вече се ползва с очакваното доверие.

Разочароващи резултати от една иначе много амбициозна идея

Германия реагира на промените в САЩ с инициативата "1000 глави плюс". Тя предлага специални стипендии, професури и програми за професионално развитие за международни изследователи на всички кариерни нива. И още - съдействие в периода на адаптация, както и допълнителна финансова подкрепа за семействата на кандидатите. Всичко това трябва да улесни бързия старт и да осигури дългосрочна перспектива за академична кариера в Германия.

Надеждите за привличане на таланти от САЩ обаче се изпълняват засега само частично, признават от Министерството на образованието и научните изследвания: четири месеца след старта на програмата министерството отчита 84 подпомогнати изследователи от 25 държави, само 15 от които са от САЩ.

Сабине Хелинг-Мьоген от Дружеството на германските изследователски центрове "Хелмхолц" обяснява слабия резултат така: "За американските учени това е много сериозна стъпка, много по-решителна, отколкото другаде - не на последно място заради семейството и заради социалната среда. За много от тях преместването е само крайно решение - ако е неизбежно или ако дадена оферта им се стори особено привлекателна и перспективна."

Какво може да научи Германия от успешните модели в Европа

В Европа интересът е голям и кандидатите се множат, но не и в Германия. Но не защото правителствената инициатива "1000 глави плюс" е лоша, точно обратното - тя е дори "много добра, изпраща силен сигнал към международната научна общност и има потенциал да създаде значителен импулс за Германия като място за научни изследвания", казва Хелинг-Мьоген. Проблемът е друг, смята тя: прекомерната бюрокрация, сложните процедури за издаване на визи и назначаване на работа в Германия, както и езиковата бариера. Всичко това отблъсква изследователите от САЩ.

Въпреки че английският е обичайният работен език, "липсата на познания по немски може да се превърне в предизвикателство в ежедневието извън работата. Това важи за всичко - от намирането на подходяща здравна каса до признаването или получаването на шофьорска книжка", посочва експертката.

Германските научни институти и компаниите отдавна настояват за подобрения: например по отношение на културата на гостоприемство в страната, както и за по-малко бюрокрация и по-бързи процедури за наемане на работа . "В международно сравнение Германия е твърде бавна в това отношение", казва Сабине Хелинг-Мьоген.

Как успяват другите страни

За разлика от Германия, други европейски страни като Франция , Белгия и Австрия целенасочено привличат водещи изследователи от САЩ - включително с огромни финансови стимули.

В Австрия изследователите се набират, подкрепят и интегрират за рекордно кратко време. Южната съседка на Германия целенасочено привлича изследователи от САЩ с програмата "APART-USA". При това много успешно: според Австрийската академия на науките досега страната е привлякла 25 изследователи от елитни американски университети като Харвард или Принстън с помощта на програмата за финансиране. Сред тях има постдокторанти, но и професори от области като физиката, химията и биологията.

Те получават от австрийската държава по 500 000 евро за период от две години. А при това положение езиковата бариера изглежда вече не е чак такава пречка. Още тази година се очаква те да започнат работа в някой от дванайсетте австрийски университета или в изследователски институт.

Парите сами по себе си не са решение

Сабине Хелинг-Мьоген не смята, че този вид финансови стимули са верният път: "Последователното развитие на Германия като място за научни изследвания е по-устойчиво от краткосрочните финансови стимули", казва ръководителката на "Хелмхолц". Тя се позовава на документ, наречен "Пакт за научни изследвания и иновации". Това споразумение между федералното правителство, провинциите и големите германски научно-изследователски институти има за цел да укрепи международната конкурентоспособност чрез гарантирано, ежегодно нарастващо финансиране и общи цели. Политиката осигурява финансовите рамкови условия, а науката запазва своята независимост, гарантирана от Конституцията.  

И от института "Фраунхофер" определят високата стойност на научната свобода в Германия като "сърцевина на либералните, демократични общества". Структурите на института не провеждат специална програма за набиране на американски изследователи, но в изпратеното до ДВ писмено становище се отбелязва: "Доброто и непрекъснато сътрудничество с нашите партньори в САЩ е в наш взаимен интерес, за да се гарантира обменът на знания в двете посоки".

И от дружествата "Хелмхолц" смятат в дългосрочен план да разширяват връзките между Германия и САЩ като научно-изследователски центрове. "Трябва да изградим мостове за учените, които вероятно ще поискат да правят научни изследвания тук само за няколко години и по-късно да се върнат в САЩ. Така могат да се установят връзки, които да продължат десетилетия", казва Хелинг-Мьоген.

Кои са тези, които идват в Европа?

Първоначално идеята бе да се привлекат в Европа предимно водещи изследователи от областите математика, информатика, естествени науки и технологии, както и от престижните области на изкуствения интелект (ИИ) и роботиката. Практически обаче са дошли предимно учени от други области като климата и общественото здраве. Но има и такива, които се занимават с изкуствения интелект.

Освен това в момента Европа успява да привлича предимно постдокторанти. Европейските изследователски центрове се възползват от младите таланти с докторска степен, предлагащи актуален изследователски подход, иновативност и ценен международен опит.

От своя страна постдокторантите откриват в Европа по-надеждни кариерни перспективи, международни контакти и отворена изследователска среда, която е по-малко подложена на политическо влияние.

Към първата постдокторантска програма на института "Макс Планк" например има голям интерес - постъпили са над хиляда кандидатури от чужденци, предимно от Азия. Ръководителката на отдел "Връзки с обществеността" на института Кристина Бек изтъква пред ДВ, че щедро финансираните, дългосрочни изследователски групи на "Макс Планк" са изключително привлекателни за младите учени след постдокторантската фаза. А това важи и за изследователите от САЩ.