Имат ли решение системните дефицити в съдебната власт

ДВ: На 1 юли влезе в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ). От гледна точка на преодоляване на системните дефицити в управлението на съдебната власт, кои са най-важните текстове в него?

Атанас Атанасов: Един от големите системни проблеми, който беше сочен години наред от Венецианска комисия, от Съвета на Европа, от ЕК, от ред международни организации, както и от българските съдии, е, че управлението на съдебната власт в България позволява политическо влияние чрез голямата квота на членове на ВСС, избирани от НС.

Доскоро управляващите не признаваха проблема. С измененията на ЗСВ, които вече са в сила, става ясно, че до средата на октомври би трябвало да бъде избран нов ВСС и нов Инспекторат. Промяната на ЗСВ в други насоки обаче остава за следващ етап.

Защо се отлага това, което бе заявено като приоритет в предизборната кампания на "Прогресивна България" (ПБ)?

А. Атанасов: Трябва да питате тях… Едното обяснение е, че е необходимо време да се преосмислят добре тези актове. Ще е много показателно какви кандидати ще бъдат предложени за парламентарната квота от страна на управляващите, какъв начин ще бъде възприет за проверка на кандидатурите и за избор на съответния брой членове на ВСС - дали ще има някакво разпределение по партийни квоти, дали ще се търси консенсус върху някакви общоприемливи кандидати.

Показателни ще са и действията по изготвяне на предложения за изменение на Закона за съдебната власт в частта за правомощията на ВСС, за конкурсите за първоначално встъпване в съдебната власт и за повишаване - всичко това са действия, които ще покажат какви действително са намеренията на управляващите в момента.

Кои са промените в приетия на 1 юли закон, които смятате за най-съществени ?

А. Атанасов: На първо място тези, които поставят конкретни срокове за провеждане на избора на ВСС. Също така възможността професионалната общност на съдиите, общите събрания на съдилищата да участват в издигането на кандидатури за членове на Инспектората на ВСС. Това е важен орган, на когото е възложено да проверява дали съдиите и прокурорите извършват нарушения при осъществяване на дейността си, както и да следят за конфликт на интереси. От самата професионална общност зависи дали ще участва активно в този процес. Положително е наложеното ограничение изпълнявалите функциите главен прокурор или председател на върховен съд - като титуляр или като временно изпълняващ - да не бъдат изборни членове. Това обективно води до ограничаване на зависимостите в системата. Положително е, че обжалването на решенията на ВСС за повишаване и назначаване в общите съдилища ще става пред ВКС, а не пред ВАС както досега.

Имаше предложения, направени от управляващите с внесения от тях законопроект, които самите те оттеглиха. Кои от тях си струва да се споменат?

А. Атанасов: Беше предвидено да има извънредно атестиране на председателите на съдилища и ръководители на прокуратури, което вносителите оттеглиха. Тяхно беше предложението за заместник-председател на съд или на ръководител на прокуратура да бъде назначаван само магистрат, който работи в този орган, а не от по-долно ниво, което позволява да се заобикаля конкурсното начало. Имаше разпоредба, според която тези, които са били заместници и вече престават да бъдат такива, да се връщат на предишните си работни места. В последните години видяхме, че в много случаи този механизъм се използва за заобикаляне на конкурсното начало особено в прокуратурата: разкриват се много заместнически места, на тях се назначават колеги от по-долни прокуратури, после други се назначават за заместници и предишните не се връщат там, където са работили, а остават на същото по-високо ниво. Това са част от по-амбициозни цели, които не се случиха.

Изясняване на "наследството" е част от голямата тема за доверието към съдебната система. Защо според Вас не беше създадена парламентарна комисия за анализиране на обстоятелствата относно влиянието на нелегитимни групи в правосъдието (т. нар. Петьо Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса). Недосегаема ли е неформалната мрежа на влияние?

А. Атанасов: Беше дадено следното обяснение - че се разчита на действията на институциите, които имат съответните правомощия, а не на такива извънредни органи, каквито са ад хок парламентарните комисии. Само че проблемът, който се признава и от самия министър на правосъдието, е, че в съдебната система, и по-точно в нейните върхове, има зависимости, които явно не позволяват на институциите - прокуратура, ВСС, Инспекторат - да изчистят системата от такива нелегитимни влияния. Затова настоявахме за такава парламентарна комисия, която да проучи фактическото състояние. И това да стане въз основа и на предходните парламентарни комисии, създадени в предните парламенти, и въз основа на изслушвания. Имаме свидетелства на хора, които са били част от тези групи. Предходните парламентарни комисии, журналистическите разследвания предоставят много информация, че такива  групи са съществували. За това са говорили и Борислав Сарафов, и Иван Гешев. Те са се обвинявали взаимно в съпричастност към някоя от тези групи. Необходимо е да се изяснят тези обстоятелства, което така и не е сторено до ден днешен. Искането ни обаче  беше отхвърлено.

На 1 юли Съюза на съдиите в България изпрати становище до министър-председателя, от което става ясно, че има магистрати, които са били обект на "оперативен интерес". Може ли да говорим за "неудобни магистрати"?

А. Атанасов: Проблемът, който поставихме вчера с обръщение до министър-председателя и до Парламентарната комисия за контрол върху службите за сигурност и специалните разузнавателни средства, са данните, че непропорционално на броя на внесени обвинителни актове и постановени присъди е имало употреба на СРС по отношение на магистрати - съдии, прокурори и следователи. От различни източници стана ясно, че в десетки случаи в преходните години е било разрешавано използването на такива тайни способи за наблюдение по отношение на магистрати. Същевременно виждаме, че са единици случаите, в които има предадени на съд съдии, следователи, прокурори и възниква въпросът защо са били използвани тези СРС, каква информация е събирана, как се съхранява. Излязоха и журналистически материали въз основа на изтичане на документи от бившата Комисия за противодействие на корупцията, от които става ясно, че без достоверна информация за извършено престъпление магистрати са били подлагани на тайно наблюдение. И възниква въпросът дали не се използва така натрупаната информация, която не е ясно дали се съхранява съгласно предвидения от закона ред, за упражняване на натиск върху съдии и прокурори. Тоест пак говорим за нелегитимно упражняване на влияние.

Какво очаквате?

А. Атанасов: Очакваме някаква изрична реакция. Да се извърши анализ именно на тези обстоятелства - дали е бил спазен редът за прилагане на СРС, как се съхранява и дали се използва само за целите на наказателното производство.

Как се отнасяте към темата за реподбор като начин за изчистване на системата от магистрати със съмнителна репутация?

А. Атанасов: Въпросът е кой ще го извърши този реподбор. Опасността при реподбора е да не се даде такава възможност, при която всяка следваща политическа сила, която може да концентрира власт, да извършва селекция, с която да се освобождава от неудобни на нея магистрати. Не съм противник на реподбора, но като се каже "ветинг" се смята, че това е нещо, което по дефиниция ще изчисти системата, но то може да доведе до обратен ефект. Има противоречив опит в различни държави.

Всички мерки, насочени към прочистване на системата, трябва да се основават на законоустановени правила. Това, което може да се направи на първо време и беше предложено от управляващата политическа сила, е новият ВСС да направи в рамките на една година извънредно атестиране на ръководителите на съдилища и прокуратури, което би довело до някаква форма, която хем да е законна, хем да допринесе за смяна на тези ръководители, които нямат достатъчно качества да управляват съответните съдилища и прокуратури. В рамките на атестирането могат да се оценяват както професионалните, така и административните и нравствените качества на хората.

Друго, което може да се направи, е тези колеги, които не са придобили статут на несменяемост - т.е. тези, които са постъпили в системата преди по-малко от 5 години с конкурси, организирани от настоящия ВСС - да бъдат подложени на по-засилена проверка, преди да придобият статут на несменяемост. Защото всеки магистрат, който придобие статут на несменяемост, много трудно може да бъде отстранен от системата. Това може да стане само по реда на дисциплинарното производство и при доказани тежки нарушения или действия, които уронват престижа на съдебната власт.

В момента има няколко примера за магистрати, които поради предприети нерегламентирани пътувания уронват престижа на съдебната власт -  Емилия Русинова, ръководител на Софийската градска прокуратура, Десислава Атанасова от КС…

А. Атанасов: Конституционният съд не е част от системата на съдебната власт, въпреки че се нарича съд. Той е самостоятелен орган. За конституционните съдии в още по голяма степен важат изискванията за почтеност, висок морал и избягване на всякакви ситуации, които могат да сочат за конфликт на интереси. Същото се отнася до пътуванията на градската прокурорка.

Министърът на правосъдието Николай Найденов поиска от прокурорската колегия на ВСС да отстрани градската прокурорка Русинова с оглед образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Това би трябвало да се разгледа веднага, а не с някакво забавяне, тъй като Русинова може да повлияе на прокурорите и следователите. Служебният министър Емил Дечев разказа как веднага, след като са установени съвместните пътувания на Русинова с Петър Петров, СГП е иззела разследването от МВР и след това не е ясно какво е станало.

Министър Найденов внесе предложението до прокурорската колегия веднага след обнародването на промените в ЗСВ. Тези нови правомощия на министъра като външен за системата орган имат важна роля в системата на взаимен контрол и баланс между властите. Министърът може да обжалва актовете на ВСС и да иска такова отстраняване. След като никой вътре от системата не го прави и бездейства, това е важен механизъм за външен контрол.

Съюзът на съдиите в България участва в заседанията на водещата съдийска организация МЕДЕЛ - европейски магистрати за права и свободи. Разкажете за съвместната работа.

А. Атанасов: МЕДЕЛ е важна платформа, която дава възможност съдии и прокурори от много държави в Европа да споделят помежду си проблемите на всяка една от правосъдните им системи, заедно да мислят за тяхното решаване. В много от случаите ситуациите са сходни. Актуалната обстановка е такава, че дори в стари демокрации съдебната власт е изправена пред изпитание - има атаки срещу нейната независимост от страна на политици, на популистки групи или други нелегитимни фактори. Има опити за ограничаване на тази независимост, включително с конституционни изменения - наблюдавахме това наскоро в Италия. Това взаимно споделяне на идеи и търсене на решения е много важно. Важна е и солидарността, подкрепата, която получаваме. Организацията е изразявала няколко пъти становища по въпроси, свързани с България. Преди няколко години имаше законодателни изменения със смразяващ ефект за активните членове на професионалната ни организация. Съдиите бяха задължени да декларират членство в професионални организации. И понеже по това време ССБ беше под много силна атака, редица колеги предпочетоха да напуснат организацията, за да не декларират членство в нея. Тогава МЕДЕЛ и други международни организации призоваха на няколко пъти българските власти да премахнат тази разпоредба и сезираха международни институции. МЕДЕЛ, заедно с Европейската съдийска организация, Европейската асоциация на административните съдии и организацията “Съдии за съдии”, отправи апел за разследване на случаите с отправени заплахи към колегите Цариградска и Цветко Лазаров от т.нар. “група на Нотариуса”. Те призоваха за ефективно разследване и по този начин дадоха гласност на случващото се тук. Това е начин за получаване на подкрепа от колеги от други европейски държави, защото българският съдия е и съдия на ЕС.

* Със съдия Атанас Атанасов, висш магистрат от Софийския апелативен съд и председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, разговаря Еми Барух.