В многолюдните протести от края на миналата година, довели до оставката на кабинета "Желязков", активно участие взеха представители на трите млади поколения – милениали (1981–1996), поколението Z (1997–2012) и дори алфа (родени след 2012).
Масовото участие на "джензитата" доведе до медийна вихрушка около тяхното потенциално включване в активната политика. Затова и няколко политически партии дадоха заявка за участие на млади лица в листите. Днес тази заявка вече е факт и в някои листи се наблюдават досегашни активисти и членове на младежките организации към партиите. В други са включени активни граждани с позиция и дори лидери на мнение в техните собствени балони, както и безпартийни, но не и политически безразлични млади хора, включващи се като гражданска квота.
В редиците на "Продължаваме Промяната- Демократична България" новите лица са предимно представители на поколението Z, което продължава да предизвиква възхищение у едни, а за други остава трън в очите. ГЕРБ също се похвалиха, че са "подмладили" листите.
Като цяло младите кандидат-депутатите са по-скоро милениали, като най-известното "джензи" в новосъздадения проект на доскорошния президент Румен Радев например е олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова. Нейната квота обаче по-скоро май е спортна, а не поколенческа.
И понеже гонгът на предизборната кампания официално удари миналата седмица (простете спортните препратки, времената го позволяват), няма как да не си зададем един много прост въпрос: избираеми ли са младите или са просто прах в очите?
Между безкористния идеализъм и недоверието
Логично е на този въпрос първо да отговорим от формално-техническа гледна точка, като проследим разпределението на новите лица в листите. Освен водаческото място на Горанова, чиято квота по-скоро не е поколенческа, останалите младежи заемат сравнително неизбираеми места. Това ги поставя в много неудобна изходна позиция - хем нямат достатъчно поле да кажат, че не са просто прах в очите, хем се очаква от тях да са благодарни, че изобщо са включени в листите въпреки липсващия или недостатъчен политически опит.
И оттук идва следващият логичен въпрос: какво е предимството на младостта? Ще кажете, а може би и с право, че съм пристрастна предвид собствената ми възраст. Въпреки това смятам, че противно на всеобщото им подценяване младите българи имат много какво да предложат. В политическата битка най-ценни ми се виждат безкористният им идеализъм, борбеност и смелост, както и трайно пулсиращото усещане, а при мнозина - дори вътрешно убеждение, че залогът е собственото им бъдеще.
Тезите от другата страна са ясни и вече сме свидетели на разпенени статуси в социалните мрежи и коментари от ударили по масата представители на другите поколения: "Имат жълто около устата", "Нямат един работен ден", "Още са студенти". Наскоро попаднах на пост във Фейсбук, в който беше дадена за пример възрастта, на която революционери и борци за националното ни освобождение като Христо Ботев, Любен Каравелов, Райна Княгиня са били най-дейни. Съветвам всеки, който иска да влезе в откровен разговор за предимствата и недостатъците на младостта, да си направи подобна справка. Доста е отрезвяваща и предразполага към дебат, ако не лишен, то поне с минимално въвличане на стереотипи, пробутвани като аргументи.
Не ме разбирайте погрешно: да имаш изисквания спрямо профила на кандидат-депутатите е не просто чудесен лукс на демокрацията, а наше задължение и отговорност като граждани. Струва ми се обаче важно да отбележим, че ако като общество бяхме толкова взискателни и към останалите политически субекти, през годините Народното събрание нямаше да бъде обитавано и често осквернявано от хора, говорейки на "мършляци", да не задълбаваме в имена и още примери, защото те са ясни за всички.
Няколко съвета към младите кандидати за депутати
Младостта не е основателна причина да НЕ влизаш в политиката - не е обаче и достатъчна да влезеш. За съжаление, към момента единствено се набляга на това от кое поколение са новите лица на политическия терен. Това от своя страна ги поставя в друга неудобна ситуация, а именно да оправдават младостта си, влизайки в обяснителен режим от колко годишни протестират или как не се интересуват от политика от вчера. Така те рискуват да пропилеят ценно време, отбранявайки вече обсадена крепост.
По-смислено би било, ако поставят в центъра на кампаниите си няколко основни приоритета или каузи, за които възнамеряват да се борят и заради които искат да получат подкрепа от възможно най-много избиратели. Палитрата от игнорирани теми в политическото пространство е широка - качествено образование за всички и трайна инвестиция в млади учители, заетост и икономическа независимост, реален достъп до жилище и добър стандарт на живот, психическо и физическо здраве и навременна помощ, климатични промени и устойчив начин на живот, права на различни групи.
Фиксацията върху теми като "корупция" и "правосъдие", особено когато говоренето по тях е абстрактно, считам за стратегическа грешка, тъй като би привлякла единствено ядрото от избиратели на партиите, които са ги излъчили. Вярвам, че младите кандидат-депутати мога само да спечелят, ако прегърнат за съжаление не толкова популярните теми, отказвайки в същото време да се набутат в и без това претъпканата десничарска кутийка на българската политика.
Политиката като средство, а не като самоцел
За финал на рубриката "Непоискани съвети" бих насърчила младите лица от листите да изпробват нов и неподправен език, а не да се опитват да имитират този на досегашния политически елит. Той отдавна е изчерпан и в най-добрия случай буди раздразнение у онези граждани, които все още не са се отказали от активната си роля в това общество. Онези другите, апатичните и аполитичните, едва ли има какво да ги жегне - освен очевидно обещанието за нов спасител, но това е съвсем друга тема.
Неизбираемите места, които са отредени на младите кандидат-депутати, могат да се окажат неочакван късмет и рядък шанс за тях да изпробват нови подходи и послания, от които у нас имаме отчайваща нужда. Това е, разбира се, ако все още държат на заявката от протестите в края на миналата година - политика като средство, а не като самоцел.
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.