И на тези избори се появиха нови „спасители“ на България от корупцията и олигархията. Разграждането на модела Борисов-Пеевски отново е посочено (съвсем правилно) като основна цел на повечето партии с изключение на пряко засегнатите. Опитът досега показва обаче, че малцина са тези, които наистина се борят с корупцията. Мнозинството са ментета, които идват с шумна претенция да „изчегъртат модела", а всъщност през цялото време го обслужват. Има такива партии.
От тази гледна точка за избирателят е много важно да може да разграничи реалното намерение за борба с корупцията и завладяната държава в България от ментето, което използва тази кауза, за да дойде на власт. Всъщност има много белези, които издават (потенциалното) менте и всички те са свързани с разликата между абстрактната „борба“ и конкретните, ежедневни малки стъпки, които трябва да бъдат извършвани. Правилото е, че колкото по-голям, шумен и напевен е един борец на абстрактния фронт, толкова нищо конкретно не свършва.
Корупцията и завладяната държава са структурен, но и всекидневен проблем. Те не са само „модел“ на управление, а всекидневна негова реализация. Пред Нова ТВ вътрешният министър Емил Дечев разказа как ГДБОП се опитват да разследват тежкия казус с избора на българския европрокурор Теодора Георгиева, която преди назначението си изглежда е била водена на сгляда при Петьо Еврото от друг висш прокурор - г-жа Емилия Русинова. Това са твърденията на самата Георгиева, а има и изтекли видеозаписи от подобна среща, на която с Петьо Еврото е обсъждан въпросът. Софийска градска прокуратура, ръководена от самата г-жа Русинова, спряла разследването, иззела материалите и започнала да разследва разследващите от ГДБОП. T.e. този, който вероятно е извършил престъпление и най-малкото е посредничил между Петьо Еврото и магистрати, сам ще изяснява дали е виновен или не. Принцип на всяка правова държава е Nemo judex in causa sua: никой не може да е съдия в собствения си казус. Това важи и за прокурорите.
По разкритието на министъра - с малки изключения - настана огромно медийно мълчание и то в контекст на предизборна кампания, в която се надпреварват борци срещу корупцията. Мълчанието и игнорирането на проблема е всъщност съучастие.
Наръчник за разпознаване на антикорупционни ментета
- Срещу тези, които реално се опитват да направят нещо срещу корупцията, има заведени множество дела. Техни представители прекарват по пет-шест месеца в ареста. След това съдилищата (поне засега) изхвърлят обвинението на прокуратурата като негодно, както само преди дни се случи със заместник кмета на София Никола Барбутов. Като цяло, тези хора с години се влачат по съдилищата заради одиозни и съшити с бели конци обвинения. Наказателната репресия обаче не винаги е достатъчна, за да превърне някой в истински борец срещу корупцията. Хората на Доган за кратко видяха истината, когато машината, създадена от тях, се обърна срещу им. Но проглеждането им не трая дълго: ключови фигури пристанаха в листите на Делян Пеевски, формацията се отказа от битката за името ДПС и като цяло май склони глава пред по-силния;
- Преди всеки избор службите спретват поне една операция срещу политическите партии, които реално се противопоставят на корупцията. Или ще е „митническа афера“, в която няма нито митници, нито афера, но разни хора се държат по арестите, докато не кажат някоя дума срещу определени партийни лидери. Или пък ще са атаки срещу кметове на партиите, които са съмнителни и често падат в съда, но хора – като Благомир Коцев, например, престояват месеци в ареста. А вече започна и медийно да се налага впечатлението, че ако си антикорупционер в България, най-вероятно си педофил или поне будист. Това е теза, която открито е защитавана от антикорупционните ментета и с която те лесно се издават. Но мълчанието или ехидните подмятания на много други играчи ги прави всъщност съучастници на гнусните манипулации, които се развихриха покрай казуса „Петрохан“;
- Основните медии като цяло обслужват щедро версиите на службите, които злепоставят антикорупционерите и мълчат по реалните корупционни дела. Службите и прокуратурата пък си сътрудничат с жълтата преса, като ѝ подават частична, удобна и манипулативна информация;
- Антикорупционното менте не се интересува и не прави нищо по казуси като Петьо Еврото и Нотариуса, които могат до доведат до разкриване на реалните зависимости в българската магистратура. Ментето не упражнява натиск за разкриване на информация и за действия по темата;
- За ментето Борислав Сарафов е легитимен главен прокурор, който трябва да остане на поста си вечно или поне докато не се избере нов ВСС. Като цяло, за ментето нищо съществено в магистратурата не може да се направи, преди да се сформира мнозинство от 160 народни представители, което с магическа пръчка да реши всички проблеми. В това мнозинство, разбира се, ще трябва да участват и тези, чийто модел уж ще се разгражда. Идеята на ментето всъщност е да се стигне до нова договорка, в която настоящите съотношения – леко променени – да получат нови одежди. ПП-ДБ се опариха веднъж, поставяйки конституционните промени (т.е. мнозинство от 160) като предусловие за реални действия. Промени бяха направени, а когато се стигна до реалните действия, „сглобката“ беше разтурена. Сега също има подобна опасност: да се тръгне с идея за много широки мнозинства, които да легитимират отново партиите с корупционен багаж;
- Когато борбата с корупцията се възложи на софтуеър или изкуствен интелект, опитът с БОРКОР показва, че вероятно става дума за менте. Изкуственият интелект трябва да се ползва в борбата с корупцията, както и във всичко останало. Само преди около месец в Софийския университет беше защитена добра дисертация, в която е разработен цялостен модел за оценка на корупционния риск с ИИ във всички обществени поръчки в България. Ноухау има, търсят се хора с реално желание и смелост да го приложат;
- За антикорупционното менте натрупаните корупционни казуси – кюлчета и чекмеджета, Барселонагейт, Божков, КТБ и т.н. – са затворена страница;
- За ментето всички са маскари;
- Купуване на гласове и изборни манипулации всъщност няма или пък ако ги има, всички партии са ангажирани и виновни за тях;
- За ментето санкциите „Магнитски“ са безпочвени, а дори и да са оправдани, България трябва да се договори с по-транзакционната настояща американска администрация, те да бъдат свалени. Или поне да бъдат политизирани до такава степен, че съвсем да загубят значение…
Този списък е много дълъг – това са само десет илюстративни точки от него. Но и те са достатъчни, за да стане ясно, че корупцията, олигархията и завладяната държава са нещо съвсем конкретно, което почти всеки ден има своите проявления.
Не, обществото не е безсилно срещу корупцията
Политическите партии не са нито съд, нито прокуратура. Тяхното задължение обаче е да рамкират обществения дебат и да подготвят законодателни решения. А – когато са в изпълнителната власт – да действат сериозно по споменатите съвсем конкретни проблеми. Мълчанието им по тях всъщност води до обществено нормализиране на корупцията и налагането на циничното мнение, че като общество сме безсилни срещу корупционните практики. Това е всъщност и архизадачата на антикорупционните ментета.
Корупцията и демокрацията са дълбоко свързани: демокрацията всъщност е управление, което се стреми да е едновременно в обществен интерес, да е прозрачно и да ангажира много хора. Затова и дебатите за корупция, съмненията, скандалите са винаги много в една истинска демокрация. В диктатурите и автокрациите управлението нито е прозрачно, нито ангажира много хора, а често е в интерес само на някой тиран. Затова там не е здравословно да се говори за корупция, а и няма особен смисъл, тъй като разлика между интереса на управляващия и обществото не може смислено да се прокара. От тази гледна точка борбата с корупцията не е някакво вредно изкривяване на демократичната политика и отклоняването ѝ от други идеологически или икономически теми. Тази борба е неизменна част от демокрацията.
Но също така в тази борба има много ментета, а понякога тя може да се използва, за да дойде някой на власт, който слага край на самата демокрация. Лукашенко в Беларус, например, е точно такъв пример.
Най-важното е и Българияда не тръгне в подобна геополитическа посока.
* Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
От архива на ДВ: