Годината е 1986-а. На 26 април се случва една от най-страшните ядрени катастрофи в историята - експлозия в четвърти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил. Ветровете докарват радиационния облак в България на 1 май следобед. На следващия ден над главите на България се излива Чернобилският дъжд.
Отвратително престъпление срещу българския народ
Помня го този ден. Пролетта беше разцъфнала. Поляните бяха мамещо зелени. Идеални за разходка на въздух. Че въздухът е бил отровен, щяхме да научим по-късно. По-късно щяхме да научим и какво е съдържал радиоактивният дъжд, който се сипеше от небето. Разхождах се под него с моето бебе - едно от всички онези наречени по-късно "чернобилски бебета", в чиито щитовидни жлези се е отлагал тогава радиоактивен йод 131.
Много по-късно щяха да излязат официалните данни на Научния комитет на ООН за въздействието на атомната радиация след аварията в Чернобил, според които българските деца тежко засегнати от радиационното натоварване.
Българската комунистическа партия, българският партиен и държавен елит, българската висша номенклатура станаха автори на едно от най-отвратителните престъпления срещу българския народ. За мнозина действията им дори са близки до понятието геноцид, тъй като попадат в същата категория за най-тежките деяния срещу човечността.
БКП решава кой да живее и кой да умре
Има събития, които не фигурират в официалния възпоменателен календар на българската държава. И трагедията "Чернобил" е едно от тях. Непосредствено след аварията се случва първото действие на престъпленията срещу българското население - пълното информационно затъмнение. Второто действие е година по-късно. Наречено е "Българският Чернобил". Поради съзнателно организираното престъпление срещу жителите на тази територия, България става единствената държава, която обрича своите поданици на повторна радиоактивна вълна. За това трябва да се говори всяка година. За да помним начина, по който българската номенклатура е действала срещу собствения си народ. За да разпознаваме маскираните симптоми за омаловажаване на последствията от случилото се. За да регистрираме опитите за пренаписване на миналото. Които - колкото и шокиращо да звучи това след падането на Берлинската стена - продължават и до днес.
Ако анализираме действията на висшите партийни функционери от комунистическа България през онзи период, можем да заключим, че те са се изживявали като върховни съзидатели на видимия свят, които имат правото да решават кой да живее и кой да умре.
"Другарите" са били информирани за катастрофалните последици от радиацията и за невидимата отрова, която се сипе над страната, въпреки това избират да не предупредят населението за случилото се, да не съобщят какви са елементарните защитни мерки. Те избират да не изтеглят от търговската мрежа заразените храни, да не кажат на бременните и на майките с малки деца как да се грижат за тях, да не прекратят дейностите на открито - селскостопанските бригади, детските лагери, публичните мероприятия. Вместо това избират да разпространят преднамерени лъжи и да наложат информационно затъмнение.
Номенклатурчиците пазят единствено себе си
Висшият партиен елит и неговата обслужваща прислуга организират веднага след аварията многостепенен санитарен кордон, за да съхранят себе си и семействата си. Тези хора не се хранят с това, което яде народът, те не пият вода от водопреносната мрежа, те даже не се къпят с нея. Те дори животните си поят само с вода от дълбоководни източници - такава, която не е била изложена на радиоактивно замърсяване. Същите тези хора разпореждат да бъдат асфалтирани местата, по които се движат кокошките им, за да не снасят радиоактивни яйца. Всичко - въздухът, водата, млечните продукти, месните продукти, плодовете и зеленчуците - са били измервани, преди да бъдат доставени на тази самоопределила се за висша човешка раса.
Във впечатляващото изследване на проф. Димитър Вацов "Българският Чернобил. Археология на моралната нищета" са систематизирани шокиращи факти, събрани от 53-те тома документи по делото "Чернобил" - единственият процес срещу бивши партийни номенклатурчици, който завършва с осъдителни присъди. Само срещу двама - Григор Стоичков, заместник-министър председател до 1989 г., и Любомир Шиндаров, заместник-министър на здравеопазването. Имената им стават нарицателно за личния човешки провал на партийната върхушка, на всички, които са знаели, но са мълчали.
Моралният банкрут на комунистическата власт
Писателят Георги Данаилов беше написал преди време: "Може би има някакъв закон за човешката памет: идиотите се помнят, героите се забравят!"
Нека не ги забравяме! Физиците от Софийския университет под ръководството на проф. Цветан Бончев улавят случващото се и започват изследвания, измервания и опити за разпространяване на данните. Тяхната човешка почтеност се оказва ключова сред онзи саркофаг на наложено мълчание. Въпреки протоколите за конфиденциалност, въпреки професионалния риск, въпреки инфилтрираните около тях доносници. Твърди се, че поставят саркастичен надпис на вратата на факултета: "Радиацията е нещо, което не съществува, но постепенно намалява."
Чернобил е част от семейната памет на няколко поколения. Чернобил е катализаторът за разпада на Съветската империя.
В "Българския Чернобил" е концентриран моралният банкрут на онази власт. Добре е да го помним и да го разказваме всяка година, защото във всяка власт рано или късно започват да клокочат бесове.