Цената на бездействието: Европа между САЩ, Иран и Украйна

Преговорите между Вашингтон и Техеран – поне засега – се смятат за провалени и бяха последвани от нови заплахи. Доналд Тръмп отново е решен да "изпрати аятоласите в ада" и вече сам блокира Ормузкия проток. Много от това, което казва американският президент, е силно противоречиво. Очевидно е, че той се намира в позиция на отбрана и действа като човек, който губи все повече контрол над ситуацията.

Междувременно европейската политика продължава да блуждае без план и цел – и канцлерът на Германия не прави изключение. След известни колебания в началото Берлин все пак реши да се дистанцира ясно от Тръмп. Това "не е нашата война", заяви министърът на отбраната Борис Писториус. Самият Тръмп обаче приписа тези думи на канцлера Фридрих Мерц. А неговата позиция е, че Берлин е готов да участва в обезпечаването на сигурността в Ормузкия проток едва след приключването на военните действия.

Защо не сега? В началото на седмицата цената на петрола отново надхвърли прага от 100 долара за барел. Германия усеща това пряко и трябва да се подготви за още една година без видим ръст на икономиката – ако въобще постигне някакъв растеж.

Да излезем от ролята на обиден зрител

Съвършено вярно е, че не НАТО започна войната срещу Иран. Германия дори би се опитала да я предотврати, ако я бяха попитали. Вярно е и това, че започването на войната беше грубо нарушение на международното право. Важно беше това да се заяви на глас. Но шест седмици след началото на войната Германия трябва да се замисли как да се справи с последствията – и как да излезе от тази ситуация.

Новото отчуждение от Доналд Тръмп само усложнява задачата. В Германия добре си спомнят времената на канцлерката Ангела Меркел, която Тръмп откровено не харесваше. Фактът, че старите разломни линии отново се появяват, може да има дългосрочни последствия. Американците не само се чувстват изоставени от Европа и Германия, но и използват това като повод да поставят отново под въпрос трансатлантическото партньорство. А Тръмп лансира идеята за излизане на САЩ от НАТО и частично изтегляне на американските войски от Германия.

Има и такива гласове, които казват: Ами нека, какво лошо има в това? В моя кръг от приятели някои отиват дори още по-далеч и предлагат да не чакаме, а сами да действаме - да изключим САЩ от НАТО. В крайна сметка НАТО е отбранителен съюз, а случващото се в Иран няма нищо общо с отбраната. Тръмп, казват те, е същият военен престъпник като Путин.

Но освен моралното самооправдание – че не бива да се позволи на Тръмп да се измъкне безнаказано – такъв подход по никакъв начин не помага за справянето с последиците от войната. Германия и Европа трябва да излязат от ролята на обидени зрители. Всяка пукнатина в НАТО, а още повече неговото разцепление, би разтърсила сериозно и без това крехкото геостратегическо равновесие в света. Европа може би теоретично е осъзнала, че в бъдеще ще трябва сама да осигурява отбраната си без САЩ - нещо, на което в момента тя още не е способна. Това може да не ни се нрави, но реалността е такава.

Освен това ако НАТО се разпадне, това ще има дългосрочни последици за Украйна. Тръмп още миналата година сведе подкрепата за Киев до минимум. Заедно с Путин той вече няколко седмици държи Зеленски в жестока хватка, опитвайки се да го принуди да се съгласи на наложен мир и да се откаже от целия Донбас. Ако сега, като отмъщение за липсата на европейска подкрепа в Ормузкия проток, Тръмп обяви, че войната в Украйна също "вече не е негова война", цялата финансова и военна тежест ще падне върху Европа. Нещо повече: тъй като позициите на Вашингтон и Москва за приключването на войната вече почти не се различават, двете най-големи ядрени сили ще се окажат от едната страна, а (остатъците) от НАТО – от другата. Това ще бъде кошмарен сценарий, а в Кремъл ще могат да ликуват.

Морализаторството без реални действия не върши никаква работа

Европа трябва да вземе всичко това под внимание. Цялата вина за случващото се в Алианса може да се хвърли изцяло върху Тръмп, но това няма да помогне за излизане от задънената улица – още повече че Европа все още е затънала в мисленето от 1990-те и 2000-те години и се надява на глобален триумф на либералната демокрация, основана на международното право. Такава позиция само задълбочава дилемата и води до изолация.

Вече никой не чака Европа. Това не помага нито на Украйна, понеже европейците нямат (и не търсят) пътища за комуникация с Путин, нито на иранската война – още повече, че двата конфликта са тясно свързани помежду си. Да ги разглеждаме като напълно изолирани един от друг, както се прави през последните седмици, беше и си остава безотговорно.

Ако Европа претендира за ролята на глобална сила или иска да стане такава, тя трябва да предлага свои собствени инициативи. Все още не е късно например да предложи сделка на Доналд Тръмп: ние помагаме за отблокирането на Ормузкия проток, а вие се връщате към разумна политика по отношение на Украйна. Това би отговаряло най-пряко на интересите на Германия и Европа.

В крайна сметка бездействието има същата цена, както и действието. Европа и Германия трябва да осъзнават това ясно в днешните времена. Този, който има план как да защитава собствените си интереси, се възприема сериозно. А на този, който само поучава, заплашва с пръст и критикува, не му обръщат никакво внимание.

* Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.