Болното здравеопазване в България: Две млади лекарки с кауза

Здравеопазването в България страда от тежки проблеми - корупция, лоши условия на труд и недостиг на млади кадри. Своите идеи за бъдещето дават Калина Божилова и Василена Киара Димитрова - лидерки на протеста на младите лекари. Защото и двете искат „Бъдеще в България".

За да не се налага да търсим мнението на десетки лекари

Грешни диагнози, демотивирани студенти и чувство за несправедливост - всички тези проблеми произлизат още от образованието. А условията в системата са заложени така. „Не можем да говорим за лекари, без да говорим за началото - за образованието. Когато някой отиде на лекар, иска да знае, че той е подготвен на много високо ниво при европейски стандарти, за да не си задава пациентът въпрос дали лекарят ще разпознае заболяването или трябва да търси още 10-15 мнения", подчертава доктор Калина Божилова.

Но как да се подобри образованието? "Ние смятаме, че трябва да се реформира начинът, по който се финансират университетите за студентите, които са по държавна поръчка. До момента това се случва на глава - колкото студенти има, толкова финанси ще получи ВУЗ. Това предразполага към неособено високи стандарти при изпитите. Висшите учебни заведения нямат изгода да държат студентите на високо ниво и да правят трудно тяхното следване. Квотите за влизане във висшите учебни заведения също са една остаряла и странна политика. Би трябвало да влиза най-добре подготвеният, а не според това какъв е полът му", допълва тя.

За да не сме първи по смъртност в Европа

България е в дъното на европейската класация за продължителност на живота, по смъртност от редица сърдечни, онкологични и други заболявания и превенция. И това според доктор Божилова има много ясна причина: „В България с приоритет е болничната помощ, а не извънболничната. По тази причина имаме толкова много хоспитализации на глава от населението с все повече и повече заболявания", казва тя. И продължава:

„Не е зле вместо да се наливат все повече пари за болнична дейност, да се говори повече за скрийнингите и за профилактиката. Всеки от вас подлежи ежегодно на профилактичен преглед при неговия личен лекар. Може би не знаете, че подлежите на административно наказание, ако не посетите този преглед. Тези, които не са ги посетили обаче, най-вероятно не са били наказани. Затова може пациентът да влезе в болничната система с едно заболяване, което е доста напреднало, и държавата да трябва да плаща за него десет пъти повече."

Слабата профилактика води не само до висока смъртност, но и до сериозен натиск върху системата. „В България имаме две скрийнингови програми от доста време - за рак на маточната шийка и за рак на млечната жлеза при жените. Покритието в България за миналата година е 36%, което е двойно по-ниско от средното ниво за Европа. При скандинавските държави покритието дори е 85%. Проблемът е, че провеждането на този скрийнинг е изцяло избирателно. Никой не ви задължава и не ви уведомява, че подлежите на такъв скрийнинг, докато в Западна Европа всеки от вас би получил покана да се прегледа", обяснява доктор Калина Божилова. „Още един пример - в ЕС честотата на откриване на рак на белия дроб е 60-70 на 100 000, а смъртността е 45-50 на 100 000. В България честотата е 75-85 на 100 000, а смъртността е 60-65 на 100 000. Същевременно нискодозираната компютърна томография, която е за скрийнинг, не съществува тук, а съществува в другите европейски държави. За рак на дебелото черво честотата средно в ЕС е 70 на 100 000, смъртността - 30 на 100 000. В България честотата е 75 на 100 000, смъртността - 40 на 100 000."

Какво е решението: Комуникация и санкции, както в повечето европейски държави?

„Нужно е да се обмисли дали хората, които не посещават профилактичните си прегледи и задължителните си скрийнинги, да имат някакъв тип административна глоба или дори увеличаване на здравната вноска за следващата година, защото е доста неразумно , а после да се чудим как да лекуваме напредналото заболяване", обяснява доктор Божилова.

„Постоянно слушаме, че здравната вноска трябва да се увеличи. В България здравното осигуряване е на солидарен принцип. Всеки внася определен процент от дохода си за здравно осигуряване, но когато някой има нужда, ползва парите, които са внесени от другите. Не смятаме, че е толкова солидарно, когато не си правиш профилактичните прегледи в продължение на десетилетия и стигнеш до болница със заболяване, чието лечение струва много пари, като ползваш ресурса на други хора, които са ходили на профилактични прегледи и превантират заболяванията. Политиците трябва да се замислят дали здравната вноска не трябва да се повиши точно за тези, които в предходната година не са изпълнили профилактичните си прегледи", допълва Василена Киара Димитрова.

За да не се затварят болници и отделения

Проблемът с финансирането на болниците произлиза от клиничните пътеки и икономическия интерес, с който са свързани. Точно този проблем води до все по-голям недостиг на лекари в определени специалности, закриване на отделения в общински и областни болници и обезкървяване на системата. Василена Киара Димитрова обяснява:

„Проблемът с финансирането тръгва от самото начало. Когато са въвеждани клиничните пътеки през 2000 и 2001 година, е имало период с двойно финансиране - заплащанията са идвали от държавния бюджет, а клиничните пътеки са сметнати така, че да покриват режийните разходи, медицинския консуматив, амортизирането на технологиите, които се използват в лечението на пациентите. Когато се е преминава изцяло към клинични пътеки обаче, не е било предвидено остойностяването на труда на хората, които са работили по лечението на даден пациент", казва тя. Впоследствие проблемът се прехвърля и върху заплащането на специалистите:

„Все пак има един конкретен член от Националния рамков договор, който предвижда да има поне минимални възнаграждения за труда. Апелираме или той да се използва, или да измисли конкретно остойностяване, което да се наложи в клиничните пътеки. Диспропорциите в клиничните пътеки довеждат до липса на специалисти и отделения, защото когато една специалност, например пулмологията, е с нископлатени клинични пътеки, тя има и много ограничен ресурс в отделенията, а заплащането на лекарите и медицинския персонал е много ниско. Тези диспропорции идват от факта, че в преговорите за Националния рамков договор, където се определят цените на клиничните пътеки, не участват продавачите на медицинската дейност. Здравната каса е купувач, продавачът са лечебните заведения, както и лекарите, които имат самостоятелни амбулаторни практики. Предлагаме лечебните заведения да бъдат включени в преговорите за Национален рамков договор, защото тогава те няма да имат изгода преференциално да увеличават клиничните пътеки на определени специалности", обяснява Димитрова.

Трябва ли да бъдат закривани общински болници? Не, категорични са младите медици. „Общинските и областните болници са тема, която политиците постоянно обсъждат по време на предизборна кампания. Проблемът е, че общинските болници по презумпция са в губеща позиция. Те работят на загуба, защото законът така ги определя. Тези болници не бива да бъдат поставяни на едно и също ниво с частните болници. Общинските заведения не трябва да бъдат закривани. Това е нашето мнение и ние заставаме зад него, защото те изпълняват социална функция. В София има пет общински многопрофилни болници. Има опити две от тях, със съдействието на част от Столичния общински съвет, да бъдат фалирани, защото не работят на печалба. Причината обаче е, че в определен район не могат да бъдат отваряни повече от определен брой лечебни заведения и легла, които да сключват договор с НЗОК. В момента в София се опитва да стъпи нова частна болница. За целта трябва да се освободят легла. Не смятаме това за редно", убедена е Василена Киара Димитрова.

За да няма злоупотреби с мними хоспитализации и пътеки

Обществена тайна е, че болници злоупотребяват масово с клиничните пътеки, за да гарантират финансирането си. А случаите на мними хоспитализации, за които в някои случаи пациентите изобщо не са информирани, предизвикват масово възмущение. Решението е едно - повече контрол.

„Изпълнителна агенция „Медицински надзор" по закон следи за качеството, което получаваш като здравеопазване, и може да налага определени административни глоби. Здравната каса обаче следи само по документи. Не смятаме, че НЗОК трябва гарантирано да заплаща за извършените медицински дейности само по документи. Документите в България много добре се фалшифицират - има фиктивни хоспитализации, фиктивни клинични пътеки. Редно е да се обмисли вариант законодателството да задължи „Медицински надзор" и НЗОК да работят заедно, за да проверяват качеството и чак тогава да се заплаща услугата", настоява Василена Киара Димитрова.

На фона на всички тези проблеми, продължаващи и задълбочаващи се с години, какво мотивира младите все пак да се захванат с тази професия? „Това е най-хубавата професия", казва доктор Божилова, която специализира обща медицина. „Ако не си административно притискан, ако можеш да работиш, без да ставаш съучастник в престъпления, които се извършват, е най-хубавата професия."

„Апелираме към колегите ни да бъдат смели и да застават до нас, защото заедно можем да променим нещата и за бъдещите студенти да бъде по-добре", допълва Василена Киара Димитрова, която все още следва.

Предложенията на доктор Калина Божилова и Василена Киара Димитрова са част от „Разговор за бъдещето" - събитие, организирано от ДВ, което събра млади експерти от различни области, които да изложат своята визия за това какви стъпки трябва да бъдат предприети от депутатите в следващия парламент, за да стане България едно по-добро и привлекателно място за младите.