3 март: Санстефанският договор не създава свободна България

Има ли някакви "дефекти" 3 март, националният празник, на който честваме Освобождението на България от османско владичество?

Александър Стоянов: На 19 февруари 1878 г. Русия и Османската империя подписват Санстефанския предварителен договор, по силата на който се определя създаването на васално, трибутарно, автономно българско княжество. По новия календар датата се измества на 3 март - от 1916 година. Още с подписването на договора Русия е наясно, че неговото съдържание няма да остане непроменено – Петербург се е договорил за това с Австро-Унгария в Райхщат (юли 1876 г.) и в Будапеща (януари 1877 г.), а уверения, че няма да се създава „голяма славянска държава“ на Балканите, са дадени и на Великобритания.

По време на Цариградската конференция от 1876 г. Русия се подписва и под идеята за разделяне на българските земи на „две християнски области“ - нещо, което вече са обещали и на Австро-Унгария няколко месеца по-рано. Впоследствие Русия нарушава всички поети пред останалите сили ангажименти и през пролетта на 1878 г. е изправена пред възможна война с Великобритания и Австро-Унгария заради проявената от граф Игнатиев дързост, която, поне по мое мнение, се случва с едно мълчаливо съгласие на императора, без чието позволение нищо в Русия не се е случвало никога.

Берлинският договор: България трябва да плати цената

През май 1878 г. в Лондон руският посланик граф Шувалов подписва спогодба, съгласно която Русия запазва всичките си териториални претенции към Османската империя, но се отказва от Санстефанска България и приема английската идея за две области, обхващащи земите от двете страни на Стара планина, без Беломорието и Македония. Така още през май са очертани рамките на Берлинския договор, който е официалният дипломатически акт на признаване на България за държава.

Важно е да подчертаем тук, че по силата на Санстефанския мир България е външнополитически подчинена на Цариград, длъжна е да спазва всички османски ангажименти към трети страни, има ограничена армия, намира се под руска окупация за срок от две години, а цената трябва да бъде платена от българите. От всички тези точки Берлинският договор изменя само срока на руската окупация – от 2 години на 9 месеца.

На поколения българи е втълпявано, че Русия е „освободителка“ на България, даже неколкократно го била правила. Не отричаме, че руснаци са умирали (да не забравяме – също и украинци, финландци и т.н.), но не е ли преследвала Русия тогава свои интереси? И не разбива ли това мантрата за „Русия освободителката“?

Александър Стоянов: Основната цел на Русия във войната от 1877-78 г. е да си върне позициите, загубени след Кримската война. По силата на Парижкия мир от 1856 г. Петербург губи достъпа си до река Дунав и правото да се ползва със свободната търговия по нея. Губи се правото на военен флот в Черно море и се губят няколко крепости в Кавказ. Русия губи правото да е покровител на Дунавските княжества и да се меси като застъпник на християните в Османската империя. Всичко това отслабва сериозно позициите ѝ на Балканите.

Как България минава под руска окупация

Освобождението на България всъщност е начин за създаване на проруска територия на юг от река Дунав, тъй като в Петербург знаят, че Великобритания и Австро-Унгария никога няма да позволят Русия директно да инкорпорира тези територии в своята империя. Вместо това се мисли за създаване на един политически миньон, който да няма своя воля, а да изпълнява препоръките на своя голям славянски брат.

Страхът от такава възможност е онова, което кара Великобритания да се стреми България да е максимално малка след Берлинския мир. В крайна сметка в Берлин Русия удовлетворява всички свои искания спрямо Османската империя. Южна Бесарабия и правото на достъп до търговията по Дунав е платено с българската Северна Добруджа (ферманът от 27 февруари 1870 г. я припознава като българска – бел. Ал. Стоянов). Кавказките претенции на Русия остават почти непокътнати, но са орязани български земи в Тракия и Македония, за да бъде държана Русия по-далеч от Егейско море - британците са внимавали Русия да не получи достъп до Средиземно море.

България минава под руска окупация – цялата българска армия впоследствие се командва от руски офицери, а министърът на войната е руски генерал, назначаван от Петербург, а не от княз Батенберг. Като руски поданици, всички руски военни и чиновници стоят извън българските закони и са на практика недосегаеми за времето си на пребиваване в България. Самият княз, който според Берлинския договор „българският народ трябва да избере свободно, за да бъде одобрен от султана и Великите сили“ (чл. 3) е директно наложен от Русия като свършен факт. Не Русия „Освободителка“, а Русия „Нагласителка“ звучи доста по-правдоподобно.

Тезата за „освободителите“ повдига въпроса за връзката между Русия и свободата: не е ли ирония това, че самите „освободители“ не са се преборили за собствената си свобода? Дори по-лошо – виждаме как имперски Русия се опитва да налага своята несвобода на други народи. 

Изненадата на руските войници: "От какво ги освобождаваме?"

Александър Стоянов: Княжество България, освен всичко останало, е и един политически експеримент на Александър ΙΙ, който иска да провери доколко либералният конституционен модел е приложим за Русия на база опита с българите. Българската конституция е създадена по руски модел, оформен от княз Владимир Черкаски, началник на Временното руско управление на българските земи. Черкаски черпи опит от конституциите на Сърбия, Гърция, Румъния и Белгия. Поначало руският модел е доста по-консервативен от това, което българските депутати приемат, но Учредителното ни събрание, доминирано от по-народно ориентираните политици, които днес наричаме либерали, изменя точка по точка руския проект, достигайки до познатата ни днес версия на Търновската конституция.

Същевременно самата Русия се тресе от социално неравенство, породено от масовата липса на земя и средства за препитание сред огромна част от населението. Александър ΙΙ е наречен Цар Освободител заради премахването на крепостничеството в Русия, но царят така и не дава земя на тези свободни селяни, много от които стават финансови роби на дворяните. Този феномен от своя страна е причина за изненадата у руските мужици, които заварват несънуван просперитет в българските села и градчета, несравним с онова, което представляват руските провинции по същото време. „От какво ги освобождаваме?“ чудят се руските войници, цитирани от кореспондента на „Вестник Европы“ Евгений Утин.

Мечта още от Възраждането е обединението на българските земи. Изпълнява ли Санстефанският мирен договор тази цел?

Александър Стоянов: Санстефанският договор отнема от българското землище територии, ясно принадлежащи към него. В Сан Стефано Русия създава прецедента да раздава на съседни държави земи на Българската Екзархия: Нишкия санджак на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. Това е продължено и в Берлин, където Сърбия получава Пирот и Враня, а границата на Румъния е изместена на юг до сегашната линия. Македония и Източна Тракия са върнати на Полумесеца в рамките на един пожелателен член 23 на Берлинския договор, който предполага въвеждане на автономен модел по подобие на остров Крит, но тази мярка така и не е изпълнена.

При всяко положение, нито Санстефанският, нито Берлинският договор създават свободна България. Свободна България е създадена от българите през следващите 30 години с неуморна политика, стопански усилия и кръвта на революционери и борци за обединението на българските земи.

Вярно ли е, че има документи, според които България е платила за освобождението си равностойността на 32 тона в злато, цитирам проф. Келбечева?

България плаща на Русия 28 000 000 златни лева за своята свобода

Александър Стоянов: В крайна сметка България дължи на Русия 28 000 000 златни лева или 10 000 000 златни рубли. Това е цената, която България плаща на Русия за своята свобода - без да броим ресурсите, които руснаците потребяват от местното население в хода на самата война. За сравнение това е сума, равна на всички приходи на Княжество България за първата бюджетна година от неговото съществуване.

Този спор не е приключил: 3 март или 24 май (а може би 27 февруари, 16 април, 6 септември или нещо друго)? Трябва ли Трети март да остане национален празник на България?

Александър Стоянов: Трети март с нищо не е по-важен за съществуването на българската нация от първия ни общонационален празник 11/24 май или 6/18 септември или 22 септември/5 октомври или създаването на Екзархията на 27 февруари. Показателно е, че половината ни официални празници празнуваме по нов стил, а другата половина по стар. Далеч по-практично е, по подобие на Третото царство, да честваме всичките официални празници на държавата и да не се опитваме да превръщаме нито един от тях в дата, която да е по-специална от всички останали.

"Нито една крачка не е по-малко важна от останалите"

Освобождението на България е процес, който започва със създаването на Екзархията, преминава през Априлското въстание, Освободителната война, Съединението и накрая, но не и по значение – Независимостта. 38 години отнема на българите от това да бъдат признати за отделен народ със своя църква и образование, до това да бъдат напълно независима и свободна държава. Нито една крачка по този път не е по-малко важна от останалите.

*Историкът д-р Александър Стоянов е учен от Института за исторически изследвания на Българската академия на науките (БАН) и преподавател по история в Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ". Специалист е по военна история и е автор на редица книги, сред които "Руско-турските войни" (1568-1878 г.)

С д-р Александър Стоянов разговаря Емилиян Лилов