Тъмните истини в дневника на Шпикер | Новини и анализи по международни теми | DW | 27.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Тъмните истини в дневника на Шпикер

В началото на 20-и век германският мисионер Йоханес Шпикер става свидетел на геноцида срещу африканските племена Хереро и Нама. Неговият дневник разкрива тъмните страни на германското колониално минало.

„Тук в Африка човек може да се научи на много, но най-вече на това как да се справя във всяка ситуация само с нещата, които са му под ръка”, пише Йоханес Шпикер на 6 юли 1906 година. Навремето мисионерът в германската колония Югозападна Африка (днешна Намибия) има да преодолява множество препятствия: жегата там е непоносима, улиците са в ужасно състояние, тропическите зарази са на всяка крачка, а културните различия - огромни. Шпикер описва всичките си впечатления и преживявания в своя дневник. Документът е свидетелство за ежедневието на германските мисионери и същевременно разкрива една тъмна страна на германското колониално минало.

В средата на 1880-те години големите европейски сили окончателно си поделят африканските територии. Германия получава колонии в днешна Намибия, Бурунди, Руанда, Танзания, както и в части от днешните Камерун, Того и Северен Мозамбик. С новите си територии на Черния континент Германската империя се надява на световна слава.

Johannes Spiecker

Йоханес Шпикер

Йоханес Шпикер далеч не е първият мисионер там. Рейнското мисионерско общество (РМО) е активно в Африка още от 1829-та - първоначално в Южна Африка, а по-късно и в днешна Намибия. Шпикер контролира дейността на мисионерите между 1905 и 1907 година. В този период той неволно се превръща в свидетел на геноцида срещу племената Хереро и Нама.

"Ще ги обесим всичките"

Между 1904 и 1907 година в Югозападна Африка бушува война. Племената Хереро и Нама въстават срещу потисничеството, срещу колонизаторите, които ограбват земите им. Германските войски потушават брутално бунтовете на африканците. Предполага се, че в затворническите лагери, в които попадали заловените бунтовници, и по време на сраженията са загинали близо 80 хиляди представители на двете африкански племена.

„На тази война може да се сложи край, ако обещаем на хората от племето Нама земя, добитък и въобще всичко, което си пожелаят. Така ще ги пипнем и ще ги обесим всичките.” Йоханес Шпикер документира в дневника си това изказване на един млад германски лейтенант. Навремето мнозина са мислили като него - германските офицери направо бленуват за геноцид. „Много от тях са възприемали унищожаването на местните племена като едно съвсем безобидно престъпление - и като една напълно логична стъпка”, казва културологът Мартин Зифкес, издал дневника на германския мисионер.

Namibia Geschichte Aufmarsch gegen aufständische Herero

1904 година: германски части се готвят за битка с бунтовници от племето Хереро

Йоханес Шпикер се застъпва самоотвержено за правата на племето Хереро - нещо нетипично за мисионерите в период на колониална война. „Той непрестанно е провеждал разговори със служителите на колониалното правителство. Говорил е и с губернатора Фридрих фон Линдеквист. Бил е прям, упорит и безстрашен и е можел да защитава позициите си”, казва Мартин Зифкес.

Йоханес Шпикер се застъпва за африканците, воден от християнската си вяра. Той се обявява категорично срещу геноцида и затворническите лагери, но пък не осъжда принудителния труд и сексуалното насилие над африканските жени. За него една от най-важните задачи е африканците да бъдат "освободени" от вродените им нрави и да бъдат приобщени към европейския трудов морал. От дневника на мисионера става ясно, че според Шпикер германската култура определено превъзхожда африканската. „Тези факти обаче по никакъв начин не омаловажават историческата стойност на документа. Той ни дава възможност да надникнем в делника на мисионерите, в техните възгледи и въобще в епохата на колонизацията”, казва издателят.

Краят

През 1907 година Йоханес Шпикер се завръща в Германия. Година по-късно става директор на Рейнската мисия „Бармен” и никога повече не стъпва в Африка. Шпикер умира през 1920-та на 64-годишна възраст. Няколко години преди смъртта му, в Първата световна война, Германия губи всичките си колонии, а войната срещу племената Хереро и Нама бързо потъва в забрава.

Johannes Spiecker: Mein Tagebuch. Erfahrungen eines deutschen Missionars in Deutsch-Südwestafrika 1905-1907, hrsg. von Martin Siefkes und Lisa Kopelmann, 2012

Редакцията препоръчва

Реклама