Тъжният кайзер Вилхелм II | Начало | DW | 03.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Тъжният кайзер Вилхелм II

През 1914 година кайзер Вилхелм II въвлича Германия в Първата световна война. Четири години по-късно той отива в изгнание. До края на живота си остава в Холандия, където не спира да мечтае за изгубения си трон.

default

Вилхелм Втори (1859 - 1941)

Години наред той е един от най-могъщите мъже в Европа. На 9 ноември 1918 обаче се превръща в бежанец - на тази дата Вилхелм II, последният германски кайзер и крал на Прусия, е принуден да абдикира.

По онова време много германци изпитват дълбоко презрение към държавния глава. В продължение на четири години Вилхелм II води жестока война срещу половината свят и накрая германците трябва да се примирят с поражението. Германският райх е победен. Войници и работници въстават и завземат властта в много градове. Обектът на тяхната омраза е главнокомандващият армията - кайзер Вилхелм II.

Бягството на кайзера

За щастие на Вилхелм II, през тези седмици той не е в Германия, а в главната си квартира в белгийския град Спа. Там той все още се опитва да играе ролята на силния мъж. "Не се страхувам от смъртта, дори ако всички бъдем избити. Не, аз оставам тук!", казва Вилхелм II в нощта на 9-ти ноември 1918 там. Германците обаче знаят, че кайзерът им обича високопарните изявления. Така и този път: още в ранните часове на следващия ден Вилхелм II се отправя към Холандия. По този начин успява да избяга от революционерите и от западните военни противници, които искат да го изправят на съд.

В Холандия той първоначално намира убежище в замъка Амеронген. Той обаче е обсаден от любопитни очи, искащи да видят на живо кайзера без държава. Нищо чудно, че Вилхелм II бързо се отправя в търсене на ново убежище.

Haus Doorn - Kaiser Wilhelm II.

Замъкът в Доорн

Вилхелм II се мести в малкия замък Доорн в провинция Утрехт. Построената през 14-и век сграда обаче не отговаря на претенциите му. Той нарежда да бъде направен основен ремонт. И така: стаите са модернизирани, изградена е нова арка, обзавеждането е напълно сменено. Парите за ремонта и обзавеждането идват от Германия. Демократичната република освобождава част от първоначално национализираното богатство на кайзера. Дори нещо повече: 59 вагона, натоварени с изискани мебели, произведения на изкуството, оръжия и облекло, потеглят от Германия към замъка Доорн. Добре оборудван, Вилхелм II се настанява в новия си дом.

Голямата страст на Вилхелм II

През всичките си години в изгнание, монархът постоянно мечтае да се завърне на трона в Германия. Когато през 1923 година Хитлер прави неуспешен опит за преврат, Вилхелм II пише до двама свои бивши офицери: "Извикайте ме, ако имате нужда от мен! Готов съм да се завърна по всяко време". Никой обаче не го вика обратно. Нито един от политическите лагери в Германия не обича Вилхелм II. Въпреки това той постоянно събира около себе си верни монархисти, пред които излива ужасяващите си монолози.

В тях Вилхелм II описва евреите и пресата като "чума, от която човечеството трябва да се освободи на всяка цена". През 1927 година бившият кайзер пише, че "най-доброто средство за тази цел би бил газът". Думи, които днес биха ужасили всекиго.

В свободното си време Вилхелм II се отдава на любимата си страст - сеченето на дърва. В огромния парцел около замъка той сече дърво след дърво. Един негов довереник пише: "Паркът става все по-малък. Тук пада дърво след дърво".

Bildergalerie Kaiser Wilhelm II.

Портрет на кайзера от 1911

Смърт в изгнание

През 1933 националсоциалистите завземат властта. Хитлер обаче изобщо не възнамерява да върне в Германия възрастния монарх - въпреки неговите антисемитски изявления. Малко преди да умре през 1941 година, Вилхелм II пророкува, че "германците ще прокълнат знамето с пречупения кръст още веднъж ".

Вилхелм II e погребан в мавзолей в замъка Доорн. Днес замъкът е музей и дава възможност на посетителите да надникнат в годините на изгнание на последния германски кайзер. Междувременно в парка около сградата отново има достатъчно дървета.

Редакцията препоръчва