Слухът за мъртвия бежанец
Пламъчетата на свещите мъждукат във вечерния здрач - в памет на един починал сириец, какъвто обаче не съществува. А скърбящите за него се оказаха подведени от едно фалшиво съобщение за млад сириец, починал в Берлин докато чакал на опашка да подаде молба за убежище.
Този случай показва, че дебатът за бежанците отдавна е загубил своята нравственост. Новината за починалия бежанец, качена в интернет от гражданското сдружение "Моабит помага", се разпространи мълниеносно в социалните мрежи. А начинът, по който веднага се задейства цялата медийна машина, засилва усещането, че е било само въпрос на време подобно нещо да се случи - заради хаотичната обстановка в службата в Берлин, където бежанците подават документи за убежище.
Поляризирана Германия
Бежанската криза разедини германците. На единия полюс са онези, които приветстват политиката на отворените врати, а на другия - нейните противници, които виждат в това поведение на властите действие с непредсказуеми последици за страната. Политическият дебат се води с такава ожесточеност и непримиримост, каквито рядко сме виждали преди. Отдавна двете страни в този конфликт престанаха да си разменят аргументи, а се замерват с ругатни и обиди. Привържениците на сегашната политика за бежанците обвиняват опонентите си в коравосърдечност. Те пък, от своя страна, ги упрекват, че били наивници.
Разломът отдавна вече е напуснал политическия терен и превзема все по-широки територии: навлиза в личния живот на хората, разделя цели трудови колективи, приятели, роднини. Хората са раздвоени за бежанците и вече почти не разговарят помежду си. Бежанската криза засегна Германия право в сърцето.
В полето на медиите, след новогодишните събития в Кьолн, противниците на сегашната бежанска политика се чувстват по-силни. Кадрите с разгонената глутница араби и северноафриканци, нападащи жени, им осигури истински триумф, за какъвто не са си мечтали. Тяхното послание: Ето това се случва, когато пускаме безконтролно в страната си чужденци! В някои от разновидностите на това послание се долавяха и откровени расистки обертонове.
Техните противници нямат равностойни контрааргументи. Изобщо на тях им липсват толкова силно въздействащи образи. Снимките на бежански семейства с деца са малко убедителни, защото повечето от бежанците са млади мъже без жени и деца.
Цинизмите на един дебат
Повечето германци не са наивници. Затова можем да кажем, че един мъртъв бежанец пред една държавна служа наистина щеше да бъде истинска трагедия. В същото време той би внесъл нов импулс в дебата под мотото: Германия не прави достатъчно за бежанците и един от тях трябваше да умре, за да бъдат взети съответните административни мерки в полза на човека. Или пък това: един починал би накарал критиците на сегашната политика спрямо бежанците да изглеждат като засрамени госпожици, а обвинението в апатия и равнодушие щеше да изглежда по-правдоподобно.
Само че няма починал бежанец на опашката. Той е една имагинерна фигура, която казва на германците много за самите тях, и най-вече показва собствената им склонност да изпадат в истерия. Истерия, която отдавна е загубила своята невинност. Истерия, която по-скоро е свързана със самите германци, а не толкова с бежанците.
"Кои по-точно искаме да сме ние и в какво общество желаем да живеем?" Това е същественият въпрос, който така е разпалил германците днес. Страхувам се, че бежанците могат да се окажат само едни обикновени статисти в целия този спор.