Правото да просиш | Новини и анализи от Европа | DW | 13.03.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Правото да просиш

Преди повече от година Виена забрани т.нар. професионално просене. Срещу забраната обаче в съда пристигат все повече жалби. Една от тях е на просякинята Мартина С., която е била глобявана вече 20 пъти.

Мартина С. получава малка сума пари от държавата. Тя е пенсионер по болест - има психично и физическо заболяване. Тя е безработният й съпруг получават общо 1300 евро на месец. Парите обаче не им достигат. За да могат да плащат сметките си за парно и ток, Мартина С. трябва да проси. От 2010 година обаче професионалното просене във Виена е забранено. На нарушителите се налагат глоби до 700 евро.

"Законът нарушава правото за зачитане на личния живот", казва адвокатът на Мартина С. Това не е единствената жалба срещу забраната. През последните месеци са внесени още пет.

Между 5 и 30 евро на ден

И Беата е една от непосредствените жертви на виенския антипросешки закон. Тя има две малки деца, заради които един или два пъти в месеца пътува от родното си село в Южна Словакия до Виена. Беата е безработна от години, мъжът й също. Тя проси, за да изкара пари за издръжката на децата, за сметките за тока, за храна и лекарства. На ден печели между 5 и 30 евро.

"В Австрия дискусиите за забрана на просията пламват обичайно тогава, когато се появи поредната група просяци от Източна Европа. Това, разбира се, се случва постоянно в последните години - покрай свободата на движение и присъединяването на източноевропейските страни към Европейския съюз", казва младият теолог Фердинанд Колер, който е сред организаторите на протеста срещу забраните за просия.

Symbolbild Betteln Bettler Gabe FLASH-GALERIE

"Не искам да прося, но трябва да имам това право"

Просяците в Австрия си имат и лоби: обединение на съмишленици, включващо основно виенските Зелени и организацията neunerHaus (в превод - "в помощ на бездомниците"). Под мотото "Не искам да прося, но трябва да имам това право" те подкрепят жалбата срещу закона на просякинята Мартина С., внесена в Конституционния съд във Виена. Общинската съветничка от Зелените Биргит Хебайн коментира случая така:

Бедността не е красива, но е факт

"Разбирам, че бедността не е красива. Това обаче не може да бъде основание тези хора да бъдат обявявани за престъпници - така се засягат най-бедните хора." Мартина С. вече е била глобявана 20 пъти след налагането на забраната за просия във Виена. Какъв е смисълът от тези глоби и на кого служат? Мартина С. така или иначе не би могла да плати глобите в размер до 100 евро.

През последните години броят на бедните хора във Виена се е утроил. Мнозина зависят изцяло от подаянията. Сега Конституционният съд във Виена трябва да изясни дали в столицата и другаде забраната за просия е юридически издържана. Критиците на тази мярка я определят като напълно неприемлива.

"Можеш да дадеш или да не дадеш. Въпросът е да изпитваш все пак някакво уважение към тези хора, да не ги гледаш с отвращение или да ги обиждаш, което, за съжаление, се случва. Това са съвсем нормални хора, с които може да се общува. Всеки решава сам за себе си дали да даде пари", обяснява тезата си теологът Колер.

АГ, АРД, ВО, ДП, ДЩ, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва