1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Спомени от старата родинаСнимка: DW

Отвъд Черно море: забравените българи в Грузия

Автор: Юлия Дамянова, Редактор: Бистра Узунова
2 юни 2011

Потомци на български преселници в Грузия вече не владеят езика, но пазят спомена за своите предци и за репресии в бившия Съветски съюз. С някои от тях се срещна Юлия Дамянова в грузинската столица Тбилиси.

https://p.dw.com/p/11SPU

„По български яз уже... Какво трябва да реча - яз не помня. Яз уже 40 години живея тука. Яз уже, у мене никого няма с кем яз може да хортувам. За това сега ми е много трудно да говоря на български“, казва 58-годишната Люба Янаки, потомка на български преселници в Грузия, живеещи там от средата на 19 век.

Български бежанци

Люба разказва историята на предците си - така както тя я разбира и познава: „Когато се водеше война между Турция и България, в Русия имаше една царица - Екатерина. Екатерина предложи (на българите - бел. ред.): „Мога да приема хората ви, християните-бежанци ще приема. И българските бежанци напуснали по Черно море. Екатерина ги приела, дали им специално земи. Създали българско селище - Благоево, в което живеели само българи. Моята баба и майка ми са се родили в Благоево, а бабата на баба ми е дошла от Бургас“, разказва тя.

Raina Beleva Vorsitzende Vereinigung der Bulgaren in Georgien
Райна Белева - председателка на Съюза на българите в ГрузияСнимка: Julia Damjanova

Точна информация за преселването на българите има и Райна Белева - създателката и председателка на Съюза на българите в Грузия „Възраждане“: „Според архивите, които потърсих и получих, през 70-те години на 19 век тук пристигнали два кораба - около 300 човека със семействата си. Те даже били облечени в народните си носии - самите грузинци са описали това. Разположили се на брега на Черно море. Една част се заселила в Сухуми, а друга - в Аджария.“

Неблагонадеждна нация“

За майка си Райна Белева казва, че коренът й е от Ботевград. Тя не знае кога точно са се изселили предците й, но знае със сигурност, че майка й се е родила през 20-те години в украинското село Райновка, което имало компактно българско население. Райна Белева не говори български.

Дълго време тя дори не подозирала за българския си произход. Майка й криела своята националност, заради страх от репресии. „През 40-те години я третирали като човек от "неблагонадеждна нация" - тогава репресирали и немците, и българите - и, през 40-те години, тя била изпратена на Камчатка.“

Когато по-късно семейството на Райна Белева се мести в Грузия, тя научава истината за своя произход. „Изведнъж забелязах, че майка ми общува с един млад човек, който често ни идваше на гости. И тя ми каза, че му говори на български. Попитах я защо. "Ами ние, дете, сме българи по националност", каза тя. Това беше вече през 60-те години. Аз тогава бях на 15“, спомня си Белева.

По това време Райна Белева не отдала особено значение на казаното от майка й. Темата за националността придобила значение за нея, както и за много други в Грузия, доста по-късно - през 90-те години, след разпадането на Съветския съюз. "Веднъж във вестника прочетох, че се създава общност на хората със славянска националност.

Да си българин е опасно

Stadt Ansicht von Tiflis Georgien
Поглед към ТбилисиСнимка: Julia Damjanova

Бяха изброени поляци, украинци, руснаци и призоваваха славяните да се обадят. Аз отидох в тази организация, а те ми казаха, че българска диаспора няма. Тогава ми казаха, че ако съм българка и смятам, че в Грузия има и други българи, мога да създам българско дружество.“ Райна Белева основава дружество „Възраждане“ през 1997 г.

С помощта на български дипломати в Грузия, дружеството започва да организира редовни срещи, празненства и неделни курсове по български език. След последната смяна на българските дипломати в Тбилиси обаче помощта е спряла, споделя Люба Янаки:

„Сегашното българско посолство изобщо не допуска близо до себе си нашето дружество. Ние нищо не искаме. От нищо нямаме нужда и сами знаем, че България е в затруднено положение сега. Но поне някакво внимание от нашите хора... Много ще се радвам на нещо от родината на предците ми - картичка или нещо подобно. Това ще ме качи на седмото небе. Това на всеки би му било приятно, нали?“

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Каруца с хора и момче, което държи флаг на ЕС

Как България да премине по-лесно през турбуленциите

Даниел Смилов
Даниел Смилов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница