Отвъд Черно море: забравените българи в Грузия | Новини и анализи от България | DW | 02.06.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Отвъд Черно море: забравените българи в Грузия

Потомци на български преселници в Грузия вече не владеят езика, но пазят спомена за своите предци и за репресии в бившия Съветски съюз. С някои от тях се срещна Юлия Дамянова в грузинската столица Тбилиси.

default

Спомени от старата родина

„По български яз уже... Какво трябва да реча - яз не помня. Яз уже 40 години живея тука. Яз уже, у мене никого няма с кем яз може да хортувам. За това сега ми е много трудно да говоря на български“, казва 58-годишната Люба Янаки, потомка на български преселници в Грузия, живеещи там от средата на 19 век.

Български бежанци

Люба разказва историята на предците си - така както тя я разбира и познава: „Когато се водеше война между Турция и България, в Русия имаше една царица - Екатерина. Екатерина предложи (на българите - бел. ред.): „Мога да приема хората ви, християните-бежанци ще приема. И българските бежанци напуснали по Черно море. Екатерина ги приела, дали им специално земи. Създали българско селище - Благоево, в което живеели само българи. Моята баба и майка ми са се родили в Благоево, а бабата на баба ми е дошла от Бургас“, разказва тя.

Raina Beleva Vorsitzende Vereinigung der Bulgaren in Georgien

Райна Белева - председателка на Съюза на българите в Грузия

Точна информация за преселването на българите има и Райна Белева - създателката и председателка на Съюза на българите в Грузия „Възраждане“: „Според архивите, които потърсих и получих, през 70-те години на 19 век тук пристигнали два кораба - около 300 човека със семействата си. Те даже били облечени в народните си носии - самите грузинци са описали това. Разположили се на брега на Черно море. Една част се заселила в Сухуми, а друга - в Аджария.“

Неблагонадеждна нация“

За майка си Райна Белева казва, че коренът й е от Ботевград. Тя не знае кога точно са се изселили предците й, но знае със сигурност, че майка й се е родила през 20-те години в украинското село Райновка, което имало компактно българско население. Райна Белева не говори български.

Дълго време тя дори не подозирала за българския си произход. Майка й криела своята националност, заради страх от репресии. „През 40-те години я третирали като човек от "неблагонадеждна нация" - тогава репресирали и немците, и българите - и, през 40-те години, тя била изпратена на Камчатка.“

Когато по-късно семейството на Райна Белева се мести в Грузия, тя научава истината за своя произход. „Изведнъж забелязах, че майка ми общува с един млад човек, който често ни идваше на гости. И тя ми каза, че му говори на български. Попитах я защо. "Ами ние, дете, сме българи по националност", каза тя. Това беше вече през 60-те години. Аз тогава бях на 15“, спомня си Белева.

По това време Райна Белева не отдала особено значение на казаното от майка й. Темата за националността придобила значение за нея, както и за много други в Грузия, доста по-късно - през 90-те години, след разпадането на Съветския съюз. "Веднъж във вестника прочетох, че се създава общност на хората със славянска националност.

Да си българин е опасно

Stadt Ansicht von Tiflis Georgien

Поглед към Тбилиси

Бяха изброени поляци, украинци, руснаци и призоваваха славяните да се обадят. Аз отидох в тази организация, а те ми казаха, че българска диаспора няма. Тогава ми казаха, че ако съм българка и смятам, че в Грузия има и други българи, мога да създам българско дружество.“ Райна Белева основава дружество „Възраждане“ през 1997 г.

С помощта на български дипломати в Грузия, дружеството започва да организира редовни срещи, празненства и неделни курсове по български език. След последната смяна на българските дипломати в Тбилиси обаче помощта е спряла, споделя Люба Янаки:

„Сегашното българско посолство изобщо не допуска близо до себе си нашето дружество. Ние нищо не искаме. От нищо нямаме нужда и сами знаем, че България е в затруднено положение сега. Но поне някакво внимание от нашите хора... Много ще се радвам на нещо от родината на предците ми - картичка или нещо подобно. Това ще ме качи на седмото небе. Това на всеки би му било приятно, нали?“

Редакцията препоръчва

Реклама