С българска жилка към бразилския връх

С политическо шоу по американски образец Дилма Русеф беше номинирана на конгреса на управляващата в Бразилия Партия на трудещите се за кандидатка в президентските избори. Ако спечели вота, тя ще наследи сегашния президент Луис Инасиу Лула да Силва, който от 2008 година насам ясно показва на обществеността, че я готви за този пост.

Силна като баща си

Жената, която е на път да стане политическата звезда на Бразилия, всъщност не е чиста бразилка - тя е от смесен произход. Дилминя Вана или Дилма, както я наричат сънародниците й, е родена през 1947 г. в Белу Оризонте в семейството на преселник от България. Има полу-брат от първия брак на баща си и брат и сестра от втория му брак.

Русеф носи малкото име на майка си, Дилма Силва. От Петър (Педру) Русев, рано починалия си баща, който е бил свързан с комунистическата партия в България и напуска родината си през 20-те години на 20 век по политически причини, Дилма усвоява в детството си неговия роден език. Българския тя не е забравила и досега. Споменът за бащата, много от политическите убеждения на когото наследява, дълбоко се врязъл в съзнанието й:

"Той беше личност със силен характер, беше много образован. Четеше много книги. Каквото съм научила в детството си, го дължа на него. Бях на 15 години, когато татко почина. Симпатизираше на левицата - комунистите, социалдемократите. Помагал им е."

Силна личност е и Дилма. Това тя доказва, когато заболява от рак и успява да се пребори с болестта: "Ако се предадаш, болестта те побеждава. Но ако продължиш да се бориш, ако си кажеш, че животът ти не е свършил, ти печелиш. И благодарение на болестта научаваш, че животът не е само онова, което вършиш. Животът - това са също дребните неща, дърветата, цветята, радостта, че виждаш слънцето."

"Шепа сняг"

От все още живите през 60-те години контакти с родината на баща й Дилма Русеф си спомня една изключителна гостенка: поетесата Елисавета Багряна, която през 1960 г. е на конгреса на международния Пен клуб в Рио де Жанейро и след това прекарва един месец в дома на Педру Русеф в Белу Оризонте. По-късно Багряна дори посвещава на бащата на Дилма стихотворението си "Шепа сняг".

Днес срещите на Дилма Русеф с българи са по-скоро рядкост. По прищявка на случая могат да станат, да кажем, и в Германия: както през 2004 г., когато на международна конференция в Бон икономическата експертка се запознава с колегата си Милко Ковачев и разговаря с него на български. Отдавна желае най-после да види родината на баща си и своя полу-брат в София, казва Дилма Русеф.

Автор: Бисерка Рачева, Редактор: Борислав Емануилов