Операция ″Багратион″: когато Червената армия срази Вермахта | Новини и анализи от Европа | DW | 26.06.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Операция "Багратион": когато Червената армия срази Вермахта

Кодовото ѝ име е "Багратион": преди 75 години започва една от най-големите военни акции в историята на човечеството - Беларуската настъпателна операция на Червената армия, довела до най-мащабното поражение на Германия.

Юли 1944: Червената армия навлиза в Минск

Юли 1944 година: Червената армия навлиза в Минск

При настъплението на Червената армия в т.нар. операция "Багратион" Вермахтът понася толкова тежки загуби, че Германия вече не е в състояние да ги компенсира. Съветските военачалници започват да разработват плана за "Багратион" още през април 1944. Замисълът: да бъдат разбити фланговете на германската армейска група "Център", да бъдат обкръжени основните ѝ сили източно от Минск и накрая - пълно освобождение на Беларуската ССР. Операция "Багратион" започва на 22 юни 1944, а на 3 юли Минск вече е освободен от Червената армия.

Операция "Багратион" е смятана за една от най-мащабните военни операции не само през Втората световна война, а и в цялата история на човечеството. Това мнение споделя и германският историк Йенс Венер. Ето какво казва той в интервю за ДВ:

Йенс Венер: Червената армия си поставя амбициозната задача да унищожи групата от армии на Вермахта, наречена "Център". Успехът е феноменален - само за няколко седмици са ликвидирани три от четирите армии в тази група. Много историци твърдят, че това е най-сериозното поражение на Германия за всички времена - толкова мощен е ударът, нанесен от Червената армия. Мисля дори, че операция "Багратион" може да бъде наречена най-решителното, най-мощното сражение по време на Втората световна война.

Тук трябва да се отбележи и още нещо: през 1944 година Червената армия не е същата, както през 1941. В началото на войната Вермахтът превъзхожда във всичко въоръжените сили на Съветския съюз. Подготовката на техния личен състав е в началото на много ниско ниво, войниците нямат никакъв опит. Докато през 1944 вече и войниците, и началниците им са достатъчно добре подготвени.

Разруха в Минск; снимката е от началото на юли 1944 година

Разруха в Минск; снимката е от началото на юли 1944

ДВ: Операцията започва на 22 юни. Случайност?

Йенс Венер: От самото начало планът предвижда операцията да започне на 22 юни 1944 - точно три години след нашествието на германците в Съветския съюз в рамките на операция "Барбароса", която е била наречена така в чест на императора на Свещената римска империя. А операция "Багратион" е кръстена на руския генерал Пьотр Иванович Багратион, герой от войната през 1812, който е етнически грузинец. Този факт също има символично значение, тъй като и Сталин е грузинец.

ДВ: По едни или други причини за освобождението на Минск и за операция "Багратион" се говори и знае много по-малко, отколкото например за битката при Сталинград. Каква е причината за по-специалното отношение именно към тази битка? И възможно ли е принципно някоя от битките по време на Втората световна война да бъде наречена решаваща, преломна?

Йенс Венер: Битката при Сталинград е по-рано. И тъй като всички участници в бойните действия свързват големи надежди с нея, резултатът от тази битка е изключително важен от психологическа гледна точка. Пропагандатори от всички страни усилено използват битката за свои цели, създавайки около нея митове и легенди, които с течение на времето пускат корени в съзнанието на хората. При това за нито една битка от Втората световна война не може еднозначно да се каже, че е била решаваща.

Ако все пак трябва да говорим за сражение, преобърнало хода на войната, то това е битката при Москва през 1941 година. Тогава за първи път се оказва възможно германската армия да бъде спряна. Нещо повече: след сраженията за Москва германската армия не успява да завоюва нови територии и да попълни суровинната си база. Същевременно съюзниците стават с всеки следващ ден все по-силни, подобрявайки бойните си умения и техническото оборудване на своите армии.

ДВ: Преди броени дни отбелязахме 75-тата годишнина от десанта на съюзническите сили в Нормандия. Ако на Хитлер не му се бе наложило да прехвърля сили и оборудване натам, щеше ли Червената армия да постигне този пробив в Беларус? Имал ли е Хитлер изобщо шанс да победи?

Йенс Венер: Ако днес, в наше време, се заемем да оценяваме ситуацията по фронтовете през 1944, изхождайки от знанията си за по-нататъшния ход на историята, можем да отговорим съвсем еднозначно, че Хитлер не е имал никакви шансове да победи. Защото съюзниците, тук говорим за общия военен потенциал на Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания, са много по-силни от Вермахта.

Жители на Минск посрещат войници на Червената армия

Жители на Минск посрещат войниците на Червената армия

Ако говорим за значението на Западния фронт като цяло, то това, което се разиграва там, едва ли е сравнимо със случващото се на изток. Разбира се, действията на съюзниците облекчават задачата на Москва, но епицентърът на войната са именно военните действия между СССР и Германия. И затова сраженията на територията на Съветския съюз решават изхода на цялата война. В този смисъл битката при Москва е донякъде определяща за по-нататъшния развой на събитията. От 5,3 милиона германски войници, паднали по време на Втората световна война, около 4 милиона са загинали на Източния фронт - дори само този факт доказва колосалното значение на сраженията между Вермахта и Червената армия.

Редакцията препоръчва

Реклама