Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Ситуацията на обсадения Западен Берлин (1948-1949 г.) не може да се сравнява с тази на Ленинград по времето на Втората световна война. Най-малкото, защото по това време Берлин не е бил бомбардиран, нито обстрелван от далекобойни оръдия, а по улиците не е имало трупове на умрели от глад и студ хора, както в обсадения от нацистите Ленинград. И все пак блокадата си е блокада.

Въздушен мост

Целта на Сталин е била да изтощи населението на Западен Берлин чрез продължителна обсада и глад, за да подкопае доверието на местните хора към Запада и да ги накара да се подчинят на съветските окупационни власти. В продължение на почти цяла година всички пътища, водещи към западната част на града, целият автомобилен и ж.п.-транспорт остават блокирани, поради което всичко необходимо за снабдяването на населението - от храна до въглища - е било доставяно по въздуха: американци, британци и французи организират невиждан дотогава „въздушен мост“. На всеки 2-3 минути е излитал или кацал по един транспортен самолет. Докато накрая Сталин е бил принуден да отстъпи.

Всичко около тази безпрецедентна спасителна операция е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин". В нея авторът разказва най-подробно какъв е бил делникът на хората в обсадения град. Ето какво четем там:

Петък, 25 юни, 1948:

Съветското военно командване забрани доставките на въглища за всички западни части на града, където работят електроцентралите на Западен Берлин. Очаква се да бъдат прекратени и доставките на лекарства за западноберлинските болници. На летището в Темпелхоф вече пристигат първите американски транспортни самолети с продоволствия. Западните съюзници обещават, че няма да допуснат масов глад.

Четвъртък, 8 юли

Две седмици след началото на блокадата на Западен Берлин е наложен строг режим на тока. Спряно е движението на градската железница, а трамваите, автобусите и метрото се движат от 6 сутринта до 6 вечерта, но на големи интервали. В жилищата електричество се пуска само по два часа сутрин и два часа вечер. Забранено е да се осветяват витрините на магазините. 

Хората по света се солидаризират с жителите на обсадения Западен Берлин. Работници от Швеция, където след края на войната храната също не достига, събират 15 тона овесени ядки, захар и голям брой пакети със сухо мляко. От Съединените щати пристигат и частни дарения с храна. Няколко десетки хиляди тона картофи и въглища предлагат да предоставят дори Чехословакия и Полша - но не като хуманитарна помощ, а срещу твърда валута. Москва обаче бързо вразумила социалистическите си „другари“ и сделката така и не се състояла. До края на блокадата така и не последвали нови предложения за помощ от страна на социалистически държави.

Събота, 21 август

Над Берлин валят миниатюрни парашутчета, спускащи от небето шоколади, сладкиши и пакетчета със стафиди. Много скоро хората започнаха да ги наричат "Rosinenbomben" – (буквално: бомби от стафиди). Терминът е въведен от един американски пилот на самолет, който решил по този начин да зарадва децата с малко лакомства. Въздушните пратки са били един от редките поводи за радост на децата в окупирания град.

Петък, 25 февруари 1949 г.

Само за последния месец 2500 бежанци от съветската окупационна зона поискаха убежище в Западен Берлин. Това създава сериозни проблеми за обсадения град: защото тези хора трябва да бъдат настанени някъде и нахранени. Трябва също да се реши дали те да бъдат прехвърлени към Западна Германия.

Четвъртък, 12 май

В Източна Германия се унищожават и последните останки от демокрацията. В същото време се провали опитът тя да бъде задушена и в западните части на Берлин. Блокадата явно се оказа неефективна не само от политическа, но и от икономическа гледна точка. На жителите на Западен Берлин не им е лесно, но въздушният мост изпълнява своето предназначение: няма умиращи от глад хора, няма епидемия, изнася се даже продукция, "произведена в обсадения Берлин".

В крайна сметка Сталин се оказва принуден да отстъпи. През нощта на 12 май 1949 година блокадата е снета, но Студената война още дълго продължава да налага своя отпечатък над политиката в Европа и света. Основният политически резултат от Берлинската блокада е обединението на западните окупационни сектори и създаването на Федерална република Германия, както и предоставянето на автономен статут на Западен Берлин. Освен това на 4 април 1949 г - под влиянието на пресните впечатления от блокадата - е взето и друго важно решение: за създаването на Северноатлантическия съюз (НАТО).