″Защо ние ще казваме на македонците как да си наричат езика?″ | Новини и анализи от България | DW | 13.12.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Защо ние ще казваме на македонците как да си наричат езика?"

"Това е балкански манталитет, бабаитство на база "аз съм по-древен"." В интервю за Дойче Веле проф. Ивайло Дичев коментира поредната драма между България и Северна Македония.

ДВ: "Официалният език в Република Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език", се казва в официално становище на БАН, разпространено в отговор на т.нар. "Харта за македонския език", която бе изготвена от Македонската академия на науките. Какво се крие зад това становище на БАН?

Дичев: Това е една от символичните войни, които обичаме да водим, понеже нямаме сериозна политика. Езиковата норма е една условност, свързана с възникването на националните държави. В един момент нашата държава е избрала една езикова норма, ние я спазваме и я наричаме наш език. Преди това е имало най-различни диалекти. Нормата е винаги нещо, което се възприема политически от даден народ и дадена държава, когато тя иска да се установи. Северна Македония е избрала своята езикова норма. Оттук нататък този спор дали днешният македонски език е развитие на българския език е малко смешен.

Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев

Това е академичен спор, който трябва да водят лингвисти - откъде се е развил езикът, откога го има, какви са диалектите. Несериозно е ние да предявяваме някакви претенции към съседната държава. Все едно италианците да кажат на французите, че френският език е развитие на латинския и затова им принадлежи. Всички езици са тръгнали отнякъде.

Не разбирам защо толкова се драматизира тази тема. Най-важното нещо, за което трябва да настоява нашата държава, е наши медии да могат да предават свободно, както и обратното. Това сближаване на народите, на културите неминуемо ще доведе и до разширяване на нашето езиково пространство. На Балканите, а и не само, възприемаме езика не като средство за разбиране на другия, а като средство за проправяне на граници. Вижте какво стана със сърбите, хърватите, босненците, а и черногорците - разделиха един език, който всъщност всички разбираха.

Езикът трябва да бъде средство за разбиране на другия, а не за отблъскване. Нашата и тяхната академия на науките са в тази ситуация на разделяне на пространство и прокарване на граници. Което, според мен, е фатално.

ДВ: БАН в случая каква позиция изразява - научна или политическа?

Дичев: Политическа, разбира се. БАН е остатък от едно време, когато това беше основна тема на нашата наука - македонският език, кирилицата, старобългарският. Едни страшно идеологизирани теми, от които трябваше да черпим национално самочувствие. Има теми в българската идентичност, които са твърде натоварени с емоция. Защо Северна Македония е толкова по-важна за нас от Северна Добруджа например? Отново територия, която сме имали в някакъв период, а след това сме изгубили, както и Беломорска Тракия. Но държавата Северна Македония за нас е огромна драма. Тази тема е станала много важна още около Първата световна война. София е била пълна с бежанци от Македония, които са били много активни в политическия живот. Македонският фактор е бил много важен в нашата политика и е направил тази тема много болезнена. Това, в което участва Академията на науките сега, засилва напрежението между нас и Северна Македония. Но кому служи това напрежение? На Москва, може би на Гърция, на Сърбия, но не и на нас. За нас основното нещо е да се сближим с тази държава колкото може повече. Поради историческата и етническата близост бихме могли да имаме много добри отношения.

Редакцията препоръчва

Това, което мен ме интересува, е да имаме обмен. Да идват студенти, журналисти, учени, да си говорим, да общуваме, да бъдем един регион. Ще тежим в Европа, ако сме някаква общност. Но правим обратното. Когато се съберат българин и македонец, след три ракии българинът казва: „Вие не съществувате. Ти не си никакъв македонец, ти си българин". Македонецът пък казва: „Вие сте татари". Това е балкански манталитет, бабаитство на база „аз съм по-силен", „аз съм по-древен". И изразява липсата на истински политически идентичности и осъзнаване на националния интерес. Затова го сравнявам с абсурди като „норвежците ще ни вземат децата". Теми, които без основание събуждат сериозни емоции и възмущение.

ДВ: Неотдавна вицепремиерът Каракачанов нарече македонските политици „добри българи“. Какъв е ефектът от подобни изказвания - изразяват ли те позиция, отстояваща националния интерес, или просто дават основание за антибългарска пропаганда в Северна Македония?

Дичев: Няма никакъв национален интерес в тази работа. За нашето ВМРО, както и за тяхното, битката със съседите е основна причина за съществуването им. Национализмът е такова нещо - прокарване на граници, измисляне на врагове. Тази тема е съвършено безсмислена. Никой не ни пита дали ще признаваме езика на съседите си. Представете си България да вземе отношение дали Гърция да говори на димотики или на катаревуса. Защо ние ще казваме какво да говорят, как да си наричат езика и така нататък? Академичният дебат дава основание да се спори, да се пишат статии, но какво общо имат политиците? Общото им в случая е, че си измислят причина да съществуват, като си създават врагове. По същия начин, по който си измислиха Истанбулската конвенция и Стратегията за детето.

Реклама