1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Образование

"На Македония се гледа като на неосвободена българска земя"

20 ноември 2018

В македонските учебници преобладава враждебният тон към България, казва едната страна. В България на Македония се гледа като на неосвободена българска земя, твърди другата. Ревизията на учебниците по история продължава.

https://p.dw.com/p/38a2Q
Снимка: BGNES

Самуиловата държава, Кирил и Методий - две от спорните теми в учебниците по история, с които се занимава двустранната българо-македонска комисия. Нейна задача е не да променя учебниците, а да даде препоръки за промени, като целта е да отпаднат предубежденията и враждебността.

С Гърция работата по учебниците едва сега започва, докато с България е вече в по-напреднала фаза. Целта е да се премахнат всички спорни исторически интерпретации, които досега са обременявали отношенията между съседите. Процесите са двустранни, тоест - изменения са необходими както в македонските, така и в учебниците на български и на гръцки език.

"За да няма нови травми"

Като начало Гърция и Македония вече си размениха всички учебници за начално и средно образование, по които ще се преподава през следващата учебна година. На първата среща между експертите от двете страни все още не е било обсъждано самото съдържание на учебниците, обясни Виктор Габер от двустранния интердисциплинарен екип. Ставало е дума единствено за правилата в бъдещата съвместна работа и за графика на срещите.

„Работим с огромен брой учебници и материали, някои от които ще бъдат преработени, така че да не предизвикват нови травми у бъдещите поколения, които ще учат по тях", обяснява македонският експерт.

Гърция и Македония са разменили учебниците по всички предмети, но Габер смята, че фокусът ще бъде върху учебниците по история и география. Втората среща ще се състои в средата на януари.

В по-напреднала фаза е процесът между Македония и България. Двустранната комисия вече проведе две срещи - през юли в София и през октомври в Скопие. На тези срещи беше анализирано съдържанието на учебниците по история за пети и шести клас в България и за шести и седми клас в Македония.

„По отношение на съдържанието за праисторическите и античните периоди нямаме различни гледни точки. Първите забележки се появиха, когато стигнахме до Средновековието. Става дума за интерпретацията на такива явления като Самуиловата държава и просветителите Кирил и Методий", обяснява ръководителят на македонския екип Драган Георгиев. По неговите думи, от българска страна има една обща забележка: че в македонските учебници преобладава враждебният тон към България.

"Скитащо племе"

Българският професор Илия Илчев, също член на двустранната комисия, представи наскоро в предаване по bTV няколко примера от македонски учебници:

„Възникването на македонския народ е дълъг процес, започнал още през 8 век пр.н.е."

"Като скитащо племе, българите постоянно променяли своето местоживеене. Те се занимавали с развъждане на коне, лов и грабеж."

"Св. Константин-Кирил и брат му Методий през 855 г. създали славянската азбука, наречена „Глаголица". Глаголицата била съставена от 38 букви. Тъкмо по това време в североизточните области на Македония започнали български нападения, така че светите братя трябвало да напуснат Македония."

"Прабългарите принадлежали към етническата група на турските племена."

Много са недостатъците в учебниците, смята Илия Илчев. Но забележки има и македонската страна. Драган Георгиев не посочва конкретни примери, но цитира общата забележка по отношение на анализирания период: че в България на Македония се гледа като на неосвободена българска земя.

„Всяка страна има свои забележки, но целта е да намерим общ език и да дадем подходящите препоръки. Тук говорим не за историографията, а за учебниците по история", припомня той.

"Няма кавги, няма остри реакции"

Засега под лупа са взети само учебниците по история, но след година е възможно да бъдат прегледани още учебниците по география и по литература. Следващата среща на двустранната комисия е в края на ноември в София.

„Тонът на дискусията е позитивен, няма кавги, няма остри реакции от едната или от другата страна. Говорим на професионално равнище с изключително точен речник. На всички е ясно, че тези учебни програми са възниквали в продължение на седем десетилетия и че нищо не може да се промени от днес за утре. Сътрудничеството е добро и вярвам, че така ще продължи", обобщава Георгиев.

До края на годината членовете на двустранната комисия трябва да докладват на своите правителства за свършената дотук работа.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми