Варварската война на СССР | Новини и анализи по международни теми | DW | 08.02.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Варварската война на СССР

Това не беше просто война, това си беше варварство - така навремето Едуард Шеварнадзе описва съветската интервенция в Афганистан, която се превръща в най-дългата война, водена някога от Съветския съюз.

"Военният конфликт в Афганистан продължава вече твърде дълго. Това е един от най-тежките и болезнени регионални конфликти в света. Сега се очертава възможност за неговото политическо уреждане" - с тези думи генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов обявява изтеглянето от Афганистан. Това се случва на 8 февруари 1988 година, преди точно 25 години.

Десет години преди това, в навечерието на Коледните празници през 1979 година, съветски войски са изпратени в помощ на социалистическото правителство в Кабул. Москва се надява, че чрез военната интервенция ще успее да наложи правителство, което да следва заръките й. Концепцията сработва, но само в афганистанската столица. В отдалечените райони на страната съпротивата бързо се разраства, а ислямските муджахидини започват война срещу "безбожния режим" в Кабул и чуждите окупатори.

Съпротивата на муджахидините

Операцията е замислена като кратка военна интервенция, но се превръща в най-дългата война, водена някога от Съветския съюз. Малко след нахлуването на съветските войски говорител на афганистанската съпротива обявява началото на партизанска война: "Имаме средства да се борим. След време в новините всички ще говорят за нас. Всички ще разказват как не сме дали Афганистан на руснаците".

Afghanistan Sowjetunion sowjetische Truppen verlassen Jalalabad 1988

Пролетта на 1988-ма: съветски войски се изтеглят от Джалалабад

Макар че Москва изпраща 115-хилядна армия в Афганистан, съветските войски не успяват да прекършат съпротивата на муджахидините, към които преминават и големи части от редовната афганистанска армия. Съветските окупатори налагат контрол над всички по-големи градове и основните транспортни артерии, използват напалм и мини срещу цивилното население. Но въпреки това не успяват да се наложат.

Основна заслуга за това имат САЩ и Саудитска арабия, които подпомагат муджахидините с финансови и военни средства, вкл. модерни оръжия като противовъздушни ракети. Съседен Пакистан пък се превръща в база за логистична подкрепа. Въпреки огромните загуби, които претърпява Съветският съюз в тази изтощителна война, Леонид Брежнев отказва да прекрати операцията: "Нашите войски ще се изтеглят от Афганистан едва тогава, когато стихне съпротивата срещу афганистанското правителство. Съветският съюз е твърдо решен да се придържа към тази позиция", настоява Брежнев.

Една опожарена земя

След като през 1986-та Михаил Горбачов е избран за нов генерален секретар на КПСС, Кремъл започва трескаво да търси варианти за изход от безнадеждната ситуация. На Горбачов принадлежат думите, че Афганистан е "нашата кървяща рана". Тогавашният външен министър Едуард Шеварнадзе е също за прекратяване на бойните действия: "Още от самото начало ние с Горбачов бяхме против нахлуването в Афганистан. И днес виждам ясно зверствата, убийствата, разрушенията. Това си беше варварство", казва по-късно Шеварнадзе.

Последните съветски части напускат Афганистан на 15 февруари 1989 година. Равносметката е съкрушителна: 1 милион убити афганистанци и 5,5 милиона бежанци. Една опожарена страна.

АГ, ДР, ДПА, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама