Как СССР сам си сложи примка около шията

"Съветският съюз можеше и трябваше да бъде спасен", казва днес Михаил Горбачов. През март 1991 той организира референдум, 70% от участниците в който се обявяват за "запазването на СССР като обновена федерация на суверенни републики с равни права". Само че как ще изглежда този СССР? Преговорите в резиденцията на Горбачов край Москва вървят трудно; участват само 9 от общо 15 съветски републики. Но президентът успява все пак да съгласува един нов държавен договор за запазването на СССР. Подписването е насрочено за 20 август. Но дотам така и не се стига.

Танковете ускоряват разпада

На 19 август 1991 група хардлайнери, включително министрите на отбраната и на вътрешните работи, и шефът на тайната служба КГБ, извършват пуч срещу Горбачов. С твърдението, че Михаил Горбачов бил болен, те го затварят заедно със семейството му в неговата вила в Крим, където е на почивка. В СССР е обявено извънредно положение, по улиците на Москва обикалят танкове.

Но превратът се проваля. Август 1991 е звездният час на новоизбрания президент на Русия Борис Елцин, който се профилира като отявлен враг на комунистите. Десетки хиляди хора се събират пред неговата централа в Москва, за да демонстрират срещу пучистите. Три дни по-късно извънредното положение е отменено, а Горбачов се завръща обратно в Москва. Пучистите са арестувани, някои от тях се самоубиват. Комунистическата партия е забранена.

Хардлайнерите искат да спасят СССР, но пучът им само ускорява събитията. Още през дните на преврата Естония обявява независимостта си от СССР. Следват Украйна и други републики. Горбачов напразно се опитва да вдъхне живот на новия държавен договор. Три месеца след пуча Русия, Украйна и Беларус образуват Общността на независимите държави. На 26 декември 1991 официално е обявено разпускането на СССР, а Горбачов подава оставка.

Златният Запад

Германският политолог Герхард Симон продължава да смята за "странно" така бързото и сравнително безшумно спихване на една суперсила. Той смята, че СССР бе просто прекалено надценяван: "Те бяха силни що се отнася до ядрения потенциал, но от икономическа гледна точка СССР никога не е бил съперник на САЩ."

Важна роля, според Симон, играе и конкуренцията между комунизма и капитализма: "Съветската система рухна и заради това, че съществуваше Западът - по-добра икономика, свобода, изобщо притеглянето на "златния" Запад." Затова той смята за голяма грешка на съветската пропаганда и идеология, че постоянно са търсели сравнението със Запада. "Така те сами си сложиха примката около шията", заключава политологът Герхард Симон.

Автор: Р. Гончаренко, С. Гяуров / Редактор: Й. Йорданова