"Баба е в куфара!"

В сезона на почивките и пътешествията милиони хора всекидневно преминават през проверките за сигурност по летищата. Един бивш контрольор разказва за проблемите, за смешните, тъжните и опасните истории, които се разиграват край скенера. Той предупреждава най-вече закачливо настроените пасажери да внимават какво говорят, защото могат да си навлекат доста неприятности. Преди няколко години тук представихме книгата на Ахим Лукези „Бомбата и без това е в куфара!”. Ето още истории от интервюта със сладкодумния бивш контрольор пред „Щутгартер Цайтунг”, „Ди Цайт” и „Зюддойче Цайтунг”.

Много често пътниците неуместно се шегуват, докато специализираният персонал ги проверява преди влизане в самолета. Положително сте чували уж закачливи реплики като: „Е, намерихте ли вече бомбата в багажа ми?” Ахим Лукези предупреждава, че подобни шеги могат да навлекат на пътника истински неприятности:

„В такива случаи контрольорът просто натиска един скрит бутон, след което веднага пристига полиция и отцепва района. Малко по-късно идват и сапьорите със своята мобилна техника и с кучета, обучени да надушват експлозиви.”

Не казвайте два пъти "бомба"

Той разказва за един случай, в който пасажерка си направила подобна неуместна шега с персонала, а след цялата описана процедура изпуснала полета си и била глобена заради нарушаване на обществения ред. Лукези обяснява:

„Най-глупаво е да подхвърлите реплика като: „Бомбата вече е в самолета”. Тогава ние сме длъжни да претърсим цялата машина – седалките, отделенията за багаж, куфарите. Това отнема поне три часа. Контрольорът може и да вижда, че проверяваният пътник се шегува, но най-късно при второто споменаване на „бомба” ние сме длъжни да действаме. А пътникът няма да се отърве безнаказано.”

Защото един час повече престой на летището за самолет „Боинг”, например, означава такса от 1 500 евро. Плаща ги виновният пътник. Да не говорим, че другите пътници също могат да му искат обезщетение за забавянето.

Защо обаче толкова много пасажери смятат за особено остроумно да се шегуват с проверяващия персонал на тема „бомби”?

„Хората знаят, че има терористи, но не гледат сериозно на опасността. Сигурно си въобразяват, че сега всички терористи са при ИД, по фронтовете в Ирак и Сирия. В същото време повечето пътници възмутено повтарят: „Какво ме проверявате? Нима Ви приличам на терорист?”. А контрольорите по какво да познаят - по дължината на брадата, може би?

Пасажери-особняци

Ако приемем такива случаи за безобидни, какво обаче да правим с ватиканските кардинали, които минават през скенера в истински унес, докато асистентите им подтичват зад тях, повтаряйки: „Моля Ви, моля Ви, не смущавайте вглъбението на Негово преосвещенство!” И все пак ако скенерът писне, Негово преосвещенство ще трябва да си свали одеянията. Защото служителят по сигурността откъде точно да знае, че въпросният пътник наистина е кардинал?

Изобщо: на контрольорите по летищата никак не им е лесно. И в повечето случаи трябва да са доста дебелокожи, уверява Лукези:

„Трябва да проверяваш и подмишниците, независимо колко са изпотени. Пък когато машината изписука, а човекът сконфузено и шепнешком заобяснява, че това е обица на интимните му части – пак си длъжен да провериш.”

В книгата си и в интервюта пред медиите бившият служител по сигурността разказва и различни – кога нелепи, кога неприятни – истории от проверката на ръчния багаж:

„Един бабанко слага чантата на лентата и вика: „Внимавай, ‘щото вътре е баба!“ Първо си викам: този е надрусан! После пуснах чантата през рентгена и видях, че вътре има някаква ваза. „Отворете я” – казвам му. А той: „Искате да видите баба ли?” Оказа се урна с праха на баба му, наистина! Друг път в ръчния багаж на един млад човек намирам ръчна граната. Веднага натискам бутона, сапьорите се явяват на мига, но гранатата всъщност се оказа запалка.”

Тонове конфискуван шоколад

Лукези разказва за многобройните случаи, в които контрольорите откриват в ръчния багаж такива очевидно забранени предмети като бойни боксове, автоматични ножове, боеприпаси. Пътниците често пъти имат проблеми и със забраната да носят течни или полутечни вещества, обяснява той:

„Особено много ядове имаме с бурканите с течен шоколад. Германците явно са убедени, че в Южна Европа течният шоколад не е толкова добър и си носят, когато тръгват в отпуска. Според мен, поне половината от световната продукция на течен шоколад се конфискува по германските летища", казва Лукези. И още по-точно: цели пет тона на година, сочи статистиката.

Без излишна свенливост германският експерт по сигурността на летищата разказва и за някои особено отблъскващи аспекти на работата на контрольора. Примерно, когато проверяват пътници, които – вместо да се къпят – се заливат с парфюм. Или пък когато контрабандисти нарочно използват отблъскващи миризми, за да отклонят вниманието от нелегалната стока.

„За съжаление, и при ръчния багаж невинаги си имаме работа с прилежно подредени куфарчета, където са скатани току-що изпрани дрехи. Попадал съм на какви ли не странни, че и на доста гадни предмети: употребяван медицински конец за чистене на зъби, мръсно бельо, еротични играчки, сандвичи с вмирисан пастет, тютюн за смъркане, примесен с изсушена риба. Когато ги разказвам тези неща, мнозина не ми вярват", добавя експертът.

А е по-добре да му повярват. И да се замислят, преди да тръгнат към самолета...