Бомбата е в куфара!

Впечатленията и спомените си Лукезе описва в новоизлязлата си книга.

Първоначално Ахим Лукези работел в канцелария, но по цял ден скучаел в офиса. След "офисната" кариера решил да се пробва като бодигард, тъй като е висок почти 2 метра и тежи 100 килограма. Само че и тази работа не му допаднала - твърде често се налагало да влиза в ръкопашни схватки. В един щастлив ден прочел във вестника обява, че се търсят "асистенти по сигурността на въздушния транспорт" и след 4-седмично обучение започнал работа като контрольор на ръчния багаж на пасажерите на летището във Франкфурт на Майн.

"Една от приятните страни на тази работа е, че срещаш много известни личности - от бившия канцлер Хелмут Кол до певеца Джордж Майкъл", разказва Ахим. Точно известните личности обаче често били особено капризни. "Те се мислят за по-специални", казва той и добавя, че най-много трудности му създавал тенисистът Борис Бекер, който често вдигал шумни скандали: не го ли познавали, защо го пипали така грубо и т.н.

Пасажерски особености

Ахим Лукези разказва, че пътниците имат своите национални особености. Така например германците често обичали да задават глупавия въпрос: "Да не би да Ви изглеждам като терорист?" Или пък: "Искам да разговарям с началника Ви!". Швейцарците пък нерядко казвали: "Няма защо да ме проверявате, ние не сме в ЕС".

Най-неприятни били обаче майтапчиите с неуместните шеги от рода на "Е, бомбата и без това е в предадения ми багаж" - подобни шеги изричали хора от всякакви националности. Лукези и колегите му винаги отговаряли с: "Моля Ви, не споменавайте думата "бомба", за да не настъпи паника!". А шегаджиите контрирали с: "Да не споменавам бомба ли?!". Тогава се налагало контрольорите да алармират граничната полиция, задължително се претърсвал целия самолет и така неприятностите, а и закъсненията нямали край. Впрочем заглавието на книгата на Ахим Лукези гласи именно: "Бомбата и без това е в куфара".

Не по-лесно било общуването и с неинформираните пътници. "Особено тежко е да съобщиш на някого, че луксозното уиски, което е закупил за 1660 евро, няма как да мине като ръчен багаж", разказва Лукези. Мнозина не знаели пък, че пастетът или маслото също се смятат за течности и се изземват.

Песнички за настроение

Ахим Лукези е работил точно две години на този пост. След това договорът му не бил продължен. Началниците му не харесвали, че той обичал да свири с уста песнички на пътниците, за да снеме напрежението по време на проверките. На израелци подсвирквал еврейската народна песен "Хава нагила", а на американските въздушни маршали от щата Алабама "Суит хоум Алабама". Според него контрольорът трябвало не само да бъде строг, а и да излъчва добро настроение. На пасажерите това се харесвало, на началниците обаче - не.

А дали някога е задържал предполагаем терорист? Това никога няма да узнаем, защото Ахим Лукези е подписал договор, според който няма право да споделя подобна информация.

Achim Lucchesi, "Die Bombe is´ eh im Koffer", Heyne Verlag