1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Ядрото на християнската вяра

Великден или Възкресение Христово е най-големият и най-светъл празник на християнството. Православни, католици и протестанти празнуват Възкресението на Христа. Католиците обаче тачат повече Рождеството Христово.

За католическия игумен на доминиканския манастир в Нидералтайх Марианус Бибер е ясно едно: "Християнството започва с Великденския опит, защото същността на Великден е възкресението на Исус Христос", казва той в разговор с Дойче Веле. Марианус Бибер подчертава огромното символично значение на Възкресението на Христос след смъртта му на кръста. Възкресението е ядрото на християнската вяра, защото във Възкресението на Христос е и нашето собствено възкресение, обяснява Марианус Бибер. "Става дума за символа на вечния живот, за целта на един живот според християнските представи. Христос не умира само като човек, а и като Богочовек. Той побеждава смъртта в смъртта и я преодолява. Това е основното значение на Великден", казва игуменът.

Исторически погледнато, събитията, свързани с Христовото Възкресение са станали в дните около еврейския празник Пасха. По традиция евреите празнуват Великден по време на първия месец от еврейската лунна година -нисан. Те наричат своя празник Пасха. Той бележи избавлението на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам от Моисей. Преди извеждането от Египет Бог заповядал вратите на къщите на всяко еврейско семейство да бъдат белязани с кръвтта на заклано агне. Навсякъде, където вратите не били белязани с кръв, първородните чеда бивали избивани. Така били наказани египетските семейства.

Ostern Gottesdienst Orthodoxe Kirche Ostereier Bukarest 2004

Червеното е цветът на живота

Кръвта означава живот

Тази история се е запазила жива в православните църкви в Германия, които имат 1,5 милиона членове. Историята е намерила особен символичен израз в червения цвят, обяснява архидяконът на руските православни църкви в Бад Хонеф край Бон Ириникий Шултен. "Затова и всички Великденски яйца в православната църква са червени. Огромни кошници с червени яйца. Хората винаги ме питат: къде са другите цветове? А аз им отговарям, че няма нужда от други цветове. Червеното е цветът на живота", казва той. Знакът по вратите на семействата, които трябва да бъдат пощадени от Божието наказание, постепенно се е превърнал в символ на живота.

Строг пост и радост преди празника

Най-светлият християнски празник е предшестван от Великите пости, които имат по-голямо значение при православните християни, отколкото при католиците и протестантите. Директорът на екуменическия институт в Падерборн Йоханес Йолдеман обяснява, че християните са подготвят за 40-дневните пости и религиозно. "В православните църковни служби има предварителен период на пост, където хората постепенно се подготвят за Великите пости. Например има ден без риба или ден без млечни продукти", обяснява той. Въпреки строгия пост времето преди Великден е изпълнено с положително усещане. "Това усещане се поддържа от визията за Великденското тайнство и надеждата за Възкресение", казва Йолдеман. Това усещане може да се сравни с чувствата на католици и протестанти преди Коледа, които се радват на Рождеството.

Предвеликденската атмосфера се долавя особено в манастира в Нидералтайх. Тук монасите празнуват Възкресението Христово по източноправославния обичай. Седем от 30-те католически монаси постят според православните правила. През деня те не ядат нищо и в продължение на 40 дни не се докосват до месо и риба. И в манастира цари празнично настроение още по време на постите. "По това време се променя целият характер на богослуженията", казва игуменът Марианус Бибер.

Ostermesse Benediktinerabtei St. Mauritius Niederalteich

Великденска литургия в бенедиктинския манастир "Св. Мавриций" в Нидерталрайх

За разлика от други места, в манастира в Нидералтайх Великденските песнопения се извършват на немски и латински език. Някои от църковните служби, където монасите пеят без музикален съпровод на орган, траят до четири часа. Църковните служби на немски език според православния ритуал привличат в манастира всяка година безброй посетители по време на Великденските празненства.

Съвпадение на празника

Тази година православните християни и католиците празнуват Великден в един и същи ден. Това обаче се случва доста рядко. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 година има пожелания Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден са отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския келендар, а католическата- според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция - на Запад с католиците, на Изток- с православните.

В манастира в Нидералтайх честват Великден според православния ритуал, но и според определението на Грегорианския календар. "Има православни християни, които се ориентират по Грегорианския календар, както във Финландия например. Има и региони, където ние, католиците казваме, че ще празнуваме по Юлианския календар, за да демонстрираме единство с нашите православни братя и сестри", обяснява теологът Йоханес Йолдеман. Такъв е случаят в Украйна, в Израел и Палестина. Независимо от календарните различия, религиозният произход и значението на Великден са еднакви за всички християни.

Редакцията препоръчва