1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Великденска носталгия

Автор: Марина Цекова, Редактор: А. Андреев22 април 2011

Българите в България си представят живота на Запад като щастлива приказка. Когато обаче недоволният най-после се измъкне от родината, в новото си сито битие често усеща един особен вътрешен глад. Особено по празниците.

https://p.dw.com/p/111sQ
Традицията остава...Снимка: AP

Марина Цекова споделя предвеликденските си размисли в редакционния ни блог.

Да започнем със самия феномен "българин в чужбина". Той е аморфен, често пъти събирателен образ на изживяни и дочути истории за отплавали, отпътували и отлетели българи. За някои "българин в чужбина" е равносилно на родоотстъпник, за други на късметлия, у трети предизвиква замечтани възгласи от рода на "Ех, де да можех и аз!", а на четвърти им е все едно. Аз съм от четвъртия тип.

Да продължим със следващия феномен: "чужбина". Чужбината, особено тази на Запад, винаги се свързва с хубавото. Високи заплати, честни хора, подредени градове и функциониращи органи на реда. Някои обичат Запада, защото е място, където парите валят от небето, други - защото хората винаги добросърдечно те поздравяват по улиците, а трети - защото там никой не краде мобилни телефони. Четвърти пък от толкова време са на Запад, че вече дори не се замислят обичат ли го въобще. Аз съм от четвъртия тип.

Ostern, Ostereier, Osterei, Osterfest, Osterbrauch, Osternest
С боички от България?

"Сами сте си го избрали"

Често ще чуете, че всекидневието " на Запад" било монотонно. Едни харесват тази монотонност, други й се дразнят. Но този (трети) феномен съществува и в България, и в Узбекистан, и в Буркина Фасо! Е, има дни, когато монотоността се уморява и отстъпва място на голямото събитие - на празника. Тогава, където и да си зад граница и каквото и да разбираш под "българин в чужбина", знаеш, че празненството предстои и че ако празникът е български, то и празненството трябва да е такова: по български.

Но как да празнуваш по български, когато табелите по улиците са на латиница, църквата католическа, сиренето турско, а почивните дни се съобразяват с чужди традиции? Някои празнуват с приятели-българи в тесен кръг, други празнуват с приятели-българи в по-широк кръг, а трети така се напиват, че стъпките им описват неправилни окръжности. На четвърти пък просто им става тъжно. Родителите са далеч, приятелите са далеч, ядрото на традицията е далеч, атмосферата е далеч, само спомените са малко по-близо. "Сами сте си го избрали", ще кажете. И ще сте прави. Но други обстоятелства не сме избирали сами.

За аморфната категория "българин в чужбина" Великден е празник, който се свъзва с яйца, боядисани с боички от България и козунаци, които нямат нищо общо с тези на мама. Великден в моята чужбина се посреща в гръцка църква, а хората които чупят черупката на моето цветно великденско яйце, са, хайде, не баш чужди, но не и повече от добри познати. Настроението е обаче по български празнично и логично си търси продължението. Но къде? Някои се връщат към дома със семействата си, други празнуват в тесен кръг с приятели, а трети и четвърти отиват на парти - в повечето случаи на т.нар."чалга парти". Отивам и аз.

Pass Ausweis Reisepass Personalausweis
"Българинът в чужбина" - това аморфно съществоСнимка: fotolia

За да усетиш българското, трябва да имаш усет за "България сега". Първо - за тигровите костюмчета, второ - за златните ланци и трето - за щракащите пръстчета. Наблюдаваш обаче и себе си като част от групата на хората с възмутени погледи, които не искат да са там, но са изпили толкова много, че вече отдавна са забравили всичко. И че църквата е гръцка, и че козунакът не е на мама, и дори че е Великден.

Животът във виртуална България

Често се питам какво подтиква стотици млади хора на Великден да се съберат в треторазрядна чуждестранна дискотека и да протягат към диджея банкноти от по пет евро, за да им пусне Дунавското хоро. Те никога не биха направили това у дома. И отговорът не е в простотията, селянията, чалгата - повечето от тях са вече добре образовани, с работа и положение в западното общество. Отговорът е, че някои неща не можеш да избереш сам. Други можеш и понякога избираш. Макар за това да плащаш с моменти на носталгия, които човек може да изпита само след дълъг престой далеч от дома.

Животът в чужбина и българинът в чужбина си остават аморфни категории. В чужбина българинът често живее по начин, за който мнозина мечтаят, просто защото са излизали от България само на екскурзия. Но отвъд България със стотиците й проблеми, съществува една друга, виртуална България. И в нея срещаш предизвикателства, които - колкото и да си сит и честит - отново те карат да погледнеш назад с малко съжаление. Особено на Великден.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми