1. Перейти до змісту
  2. Перейти до головного меню
  3. Перейти до інших проєктів DW

Президентски избори в Тайван

16 березня 2004 р.

Населението на Тайван е дълбоко раздвоено между онези, които искат обединение с Китай, и останалите, които мечтаят за независим Тайван. И двете страни са под натиска на Пекин, тъй като китайските комунисти виждат в островната република част от Китай. Те искат да привлекат Тайван обратно в своите обятия, опирайки се на хонгконгския модел. От своя страна Тайван настоява преди това диктатурата в Пекин да отстъ

https://p.dw.com/p/AOQi

пи място на демокрацията.

На тези президентски избори, въпросът "обединение или независимост" стои на първо място в дневния ред. Сегашният тайвански ръководител Чан Шу-бан казва: "Тайван на първо място". Той предложи създаването на буферна зона в морските теснини между острова и Китай, с цел да се намали напрежението:

"За да се избегне избухването на въоръжен конфликт е необходимо създаването на демилитаризирани зони, свободни от войски и ракети."

Неговият главен съперник Ли Чан също трябва да се съобразява с растящото чувство за собствена, тайванска идентичност. Той казва "Не на Китай", но има предвид не на покровителството от страна на Китай. Същевременно той пледира за сближение между двете страни:

"Разправиите за суверенитета трябва да бъдат погребани и от двете страни на тайванския провлак. На първо място ние би трябвало да увеличим двустранния обмен и да насърчим икономическото развитие, за да подобрим живота на хората."

Президентът Чан обвърза президентските избори и с провеждането на референдум. От избирателите се иска да отговорят на следните два въпроса: трябва ли Тайван да изгради противоракетна система, и, трябва ли Тайван да влезе в преговори с Китай за подобряване на отношенията? Поводът са военните приготовления на Пекин, който е насочил срещу острова петстотин ракети с малък радиус на действие. Друга опасност дебне Тайван на външнополитическия фронт. През последните месеци Западът извърши остър завой: досега се отхвърляше само стремежът на Тайван към независимост; сега се настоява Тайван да не предприема нищо, което би могло да наруши равновесието на силите. Нещата се усложняват още повече от това, че икономическата съдба на Тайван се обвързва все по-тясно с Китай. Високотехнологичното тайванско производство постепенно се изнася в Китай, който се превърна в най-важния търговски партньор на Тайпе. Нещо повече: над един милион тайванци са се преселили вече в Китай.