Ще се промени ли Китай след Олимпиадата?

За комунистическото ръководство на Китай избирането на Пекин за домакин на Олимпиадата представляваше забележителен трик: с помощта на едно идеологически "изчистено" мероприятие, каквото са Олимпийските игри, то съумя да задържи вниманието на въодушевеното си население в продължение на седем години върху тази тема и общата цел.

Олимпийските игри - с двойна насоченост

Тези Олимпийски игри са точно толкова насочени навътре - към собственото население - колкото и навън - с цел да се покаже един благоприятен образ на Китай пред света. Около 20 държавни ръководители са поканени да присъстват на откриването на Олимпийските игри, а китайската телевизия предава и до последната паланка, как Ху Цзинтао си разговаря приятелски със Саркози, Джордж Буш или Путин. Посланието е ясно: ние сме част от света, ние сме равноправни. Това, че Буш преди това е критикувал неспазването на човешките права в Китай, китайските зрители така и няма да научат.

Противно на всички обещания, през последните месеци Пекин засили натиска срещу инакомислещите. Преди около седмица започна например процес срещу бившата адвокатка Ни Юлан. От години тя се застъпва за правата на хората с принудително отнети имоти. През април самата тя се оказа жертва - след като нейната къща беше съборена. Трябвало градът да се разкраси за Олимпиадата тъкмо на това място. Когато тя се опитва да протестира, бива задържана, а може и да е била малтретирана. Оттогава насам никой не е получавал право на свиждане с нея.

Шанс за демократизация?

Това, че Олимпийските игри предлагат известен шанс за демократизация и отваряне на страната навън, е вярно. Международните протести срещу цензурата в олимпийските пресцентрове все пак доведе до известно разхлабване на забраните. Оттогава, блокираният преди сайт на Дойче Веле, отново е достъпен за юзъри и то не само в пресцентъра, но и в цялата страна. В същото време е непоносим фактът, че повече от 80 журналисти и блогъри се намират в китайски затвори.

Китайското държавно ръководство със сигурност не е заслужило тези Олимпийски игри. Заслужил ги е китайският народ. Ако те наистина успеят да надхвърлят организаторския канон на комунистическото ръководство и се превърнат в радостно световно парти, тези игри може би наистина ще променят Китай.