Ще прихване ли София от гръцкия инат за Македония?

Дойче Веле потърси за коментар програмната директорка на софийския Център за либерални стратегии Антоанета Приматарова и политолога Марин Лесенски от софийския институт "Отворено общество".

"Това, което ми направи впечатление от изказването на министъра, е, че с подобен документ ще се търси надпартиен консенсус за една национална позиция спрямо съседните държави. А това във всички случаи е по-добре от изцепките на бившия член на кабинета Божидар Димитров, който заплашваше да блокира преговорите на Македония за членство в Евросъюза", казва Антоанета Приматарова. Тя е на мнение, че България трябва на двустранна основа да реши проблемите със съседките си, защото поставянето им на вниманието на Европейската комисия или Европейския съвет винаги се възприема от Брюксел като проява на "лош вкус".

Македонизмът е реакция на изолацията

По отношение на Македония Приматарова смята, че вина за влошаването на отношенията носи набиращият скорост великомакедонски шовинизъм. България се чувства принудена да отговори на непремерените изказвания от Скопие и очевидно търси начин да го направи: "Чудя се обаче дали изобщо може да се намери каквато и да е правна рамка за повечето спорни въпроси между България и Македония, пита се Приматарова, защото проблемите се отнасят до езика, историята или културното наследство, и следователно нямат никаква правна основа за решаване”, твърди тя. Бившата главна преговаряща с ЕС не иска да си представи, че "безумният" спор между Атина и Скопие за името "Македония" може да има и "българско" продължение.

Политологът Марин Лесенски от "Отворено общество" приветства идеята за национална позиция по въпросите, свързани с приемането на западните съседи на България в НАТО и Европейския съюз. Според него най-големи трудности ще се срещнат по отношение на Македония, защото контактите между двете страни от години насам страдат от нападки и непремерени приказки. Лесенски препоръчва "да се опитаме да разберем позицията на Македония и като рефлекс на една държава, която доста време се намираше в изолация. Македонизмът е част от тази реакция. В Скопие още текат спорове що за нация е македонската - дали тя включва само славяноезичното население или и албанците, турците и другите етноси."

Бремето на миналото

Изключително трудно ще бъде решен въпросът за признаването на българско малцинство в Македония, докато България не прояви същата готовност по отношение на своите граждани, самоопределили се като македонци, посочва Лесенски.

Според него има позиции, по които България не може да отстъпва, но и такива, по които бъдещата стратегия на Външно министрество би следвало да покаже готовност за компромис и диалогичност: "От позицията си на членка на Евросъюза България винаги трябва да показва повече премереност, мъдрост, достойнство и отказ от кресливи нападки като маниер за уреждане на спорове. Според политолога повечето нерешени проблеми и без друго произтичат от напластеното с враждебност и "лоша история" минало. Ето защо единственият работещ принцип е: "Да оставим историята да се дебатира от историците, а политиците да се заемат със сериозните проблеми в днешния дневен ред на междусъседските отношения. Един от тези проблеми е пълната липса на двустранни икономически, търговски или инфраструктурни проекти за сътрудничество", заключава политологът Марин Лесенски от софийския институт "Отворено общество".

Автор: Н. Цеков, Редактор: Б. Узунова