Ще отвори ли Германия напълно пазара си на труда за работна ръка от България?

По всичко личи, че германското правителство ще продължи да спазва преходния период, в който германският трудов пазар остава затворен за български граждани. Този период е от общо седем години след влизането на страната в ЕС и е разделен на три фази от по две, три и пак две години. В края на всяка една фаза Германия може да реши, дали да премине към следващата, т.е. да остави затворен пазара си на труда или да го отвори за новоприетите в ЕС страни, прекратявайки преходния период.

За България и Румъния първата фаза изтича в края на тази година

Шансовете за прекратяване преходните правила обаче почти няма. Гизберт Бринкман е шеф на отдела за европейско право и миграция в германското министерство на труда:

"Може да се предположи, че в случая с България германското правителство ще се възползва от възможността за втора фаза на преходния период", казва Бринкман.

Така че и след 2008-ма българите няма да имат право да работят в Германия за може би още три години - толкова трае втората фаза от така наречения преходен период. Гизберт Бринкман припомни, че германският пазар на труда все пак се е поотворил през последните месеци, допускайки български инженери и всички завършващи в Германия български студенти.

"И въпреки това няма тенденция за масово насочване на българите към Германия"

контрира Тинка Троева, атеше по социалните въпроси в българското посолство:

"Последните социологически изследвания в България показват, че 80 процента от българското население няма намерение да се изселва от страната с цел работа в рамките на ЕС и извън него."

Тези данни са в подкрепа и на позицията, изразявана от германската търговско-промишлена камара. Оливер Хайкауз е шеф на отдела за пазар на труда и миграция:

"Ограничаването на свободното движение на работна ръка е реакция на някои страхове в германското общество, които от части са разбираеми. От друга страна обаче трябва да се каже, че постепенното отваряне на пазара на труда е по-разумно, за да не се стигне до прекалено големи структурни сривове при пълното отваряне на германския пазар на труда след време."

Ето защо в германската търговско-промишлена камара са категорични:

"В никакъв случай не бива да се допуска пълното използване на преходния период от седем години."

Освен това, добавя Оливер Хайкауз, преходните правила подтискат интеграцията на европейските икономики, а това беше една от основните цели при разширяването на ЕС.

Синдикатите обаче остават на твърдата си позиция: срещу отварянето на трудовия пазар и за продължаване на преходния период за работна ръка от всички новоприети страни. Клаус Бек е в ръководството на съюза на германските синдикати:

"Ние сме на мнение, че

масовото приемане на работна ръка от новите страни в ЕС не е по силите на германския пазар на труда

В Германия има голяма безработица, нямаме правила срещу дъмпинга по отношение на социалните осигуровки и заплатите, нямаме минимална работна заплата и това ни различава от много други европейски страни", казва Клаус Бек и подчертава, че само премахването на тези "недостатъци" може да накара синдикатите да се съгласят с отварянето на германския пазар на труда. Само че:

"При тази широка коалиция от социалдемократи и християндемократи, която управлява в Германия, не се очертава всеобхватно решение", добавя представителят на Съюза на германските синдикати. Така че отварянето на германския пазар на труда си остава вътрешнополитически проблем, макар че косвено засяга основни права на европейските граждани.

"Става дума за пълноправното членство на граждани в ЕС и за едно от основните права на вътрешния пазар на труда. Ние не можем да имаме само част от основните права и основните свободи. Всеки един европейски гражданин би трябвало да притежава всички свободи в рамките на обединена Европа", припомня аташето по социални въпроси в българското посолство в Берлин Тинка Троева.