Чудотворният български охлюв

Сиво, скучно, неатрактиво - така накратко може да се опише българското участие в "Зелената седмица" - най-голямото в света изложение на хранително-вкусовата промишленост, което се провежда тази седмица в Берлин. На фона на пъстротата и изобилието, с което се представят останалите нации, малкият щанд няма с какво да хване окото, да накара посетителите, непознаващи България, да спрат и да полюбопитстват за онова, което тя може да им предложи. Жалко за иначе вкусните сирена и луканки, за ухаещото розово масло и тежкото червено вино.

И все пак тази година на българския щанд има атракция и тя предизвиква у посетителите доста различни реакции: "Някои хора се ужасяват, други пък се смеят...", обяснява Александър Рийв и бърза да добави: "Може и да се смеят, ама разграбиха мострите с кремовете." Рийв е от Националния охлювъден клъстер. Това е организация, в която влизат над двеста ферми за развъждане на охлюви. Само че не какви да е охлюви...

Благородници със синя кръв

До Александър Рийв е седнал съименникът му - Александър Долашки от Института по органична химия към БАН. Той показва прозрачно шише със синя течност. "Знаете ли, че кръвта на охлювите е синя?", пита Долашки, чиято докторантура в университета в Тюбинген е посветена на хемоцианина - онова вещество в кръвта на охлюва, което има антитуморен ефект.

Благодарение на контактите с университетите в Майнц и Тюбинген Институтът по органична химия към БАН успява да си набави апаратура, а връзките с българския охлювъден клъстер гарантират достатъчно материал за научни изследвания. Защото, обяснява не без гордост Долашки, хемоцианинът от кръвта на българския градински охлюв има не само антитуморен, но и антивирусен и имуностимулиращ ефект.

Целта е да се разшири диапазонът на лекарствата, произвеждани на тази база. Разбира се, с помощта на българския градински охлюв, отгледан в биологично чистата среда на фермите от Националния охлювъден клъстер. Там, впрочем, хранят питомниците си с фураж, в който се слага и небезизвестният лактобацилус булгарикус. Така охлювите стават по-вкусни, макар че цената им набъбва. Затова малцина могат да си позволят тази стока - купуват я най-вече японци и представители на Ватикана.

Охлювът като дойна крава

Преди обаче да попадне в блюдата на бизнесмени и кардинали българският градински охлюв дава своя принос и за възстановяването на човешката кожа. Александър Долашки показва малко шишенце с бял прах и докато обяснява какво е това, събеседникът му, доближил любопитно нос до мострата, се отдръпва инстинктивно назад: "Взема се слузта на охлювите, отгледани при екологично чисти условия. Те, един вид, се издояват", обяснява ученият.

Е, екстракт от слуз на охлюви не звучи примамливо, но затова пък ефектът от него е впечатляващ: възстановяване и подмладяване на кожата. Александър Рийв, чиято организация изкупува екстракта и го продава на италианска козметична фирма, отива още по-далеч: "Идеята на тази козметика е да се премахне нуждата от пластични операции и лифтинги, защото козметичните продукти от охлюва имат невероятен лифтинг-ефект."

Рийв и Долашки имат с какво да зарадват и защитниците на животните: "За да се изземе кръвта, охлювът трябва съвсем леко да се резне. Важно е да се знае, че само няколко часа след рязването охлювите се възстановяват напълно и продължават нормален начин на живот. Т.е. ние не ги измъчваме по никакъв начин. А след издояването охлювът се чувства по-добре, защото със слузта той изхвърля и токсини, които са вредни за него. Така той се пречиства и си продължава нормалния начин на живот", обяснява с чиста съвест българският учен.