1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Цинизмът на военната хунта в Бирма

11 май 2008

Може ли запазването на властта да e по-важно от помощта за бедстващото население? Въпреки катастрофалната ситуация и международните апели, военният режим в Бирма наложи провеждането на референдум за нова конституция.

https://p.dw.com/p/DxwZ
Референдум въпреки бедственото положениеСнимка: AP

Колко циничен, колко престъпен трябва да е този, който изпраща стотици хиляди на сигурна смърт поради глад и епидемии, докато помощните пратки са съвсем наблизо и докато голям брой сътрудници на хуманитарни организации очакват да бъдат допуснати в страната, за да овладеят най-лошите последици от катастрофата. Съвсем невъзмутимо военната хунта нареди да се гласува за запазването на собствената й власт в референдум за нова конституция. Свидетели на този вот са нежелани, били те журналисти или сътрудници на хуманитарни организации. Световната общественост стъписано се взира в малкото снимки, идващи от Бирма, или в снимките на безпомощни сътрудници на хуманитарни организации, които са се събрали на границите. Всъщност това поведение на генералите не е изненадващо. За пореден път в своето 20 годишно господство военната хунта на генерал Тан Шве доказа, че заслужава епитета „човеконенавистен”.

Жив е споменът за картините от миналия септември. Генерал Тан Шве, който в страната си носи прозвището ”булдогът”, удави в кръв мирния протест на десетки хиляди будистки монаси. Почти забравени пък са други престъпления на военните, които принуждаваха жени и деца да разчистват минни полета.

Malteser International hilft in Birma Myanmar
Военната хунта блокира международните помощиСнимка: AP

Живо обвинение срещу режима е носителката на Нобеловата награда за мир Аун Сан Су Чи, която от години е под домашен арест. Хунтата е извършила толкова много престъпления - чудно ли е при това положение, че сега краде помощите и взема за заложник собствения си народ? В никакъв случай. Наивно би било да се мисли, че по хуманитарни причини генералите биха застрашили своята собствена власт. Не остава нищо друго, освен, разбира се, да се упражнява политически натиск, да продължат да се отправят предложения за помощ и да се пазят малкото все още работещи там сътрудници на международни помощни организации. Макар че военните конфискуват изпращани помощи и нареждат те да бъдат разпределяни като предоставени от самите тях подаръци, помощни материали трябва да се изпращат – докато все пак, независимо по какъв начин, най-после стигнат до получателите.