Хора-отражения

Деля света на личности и на хора-отражения. Обичам силните личности, тези, които излизат на първа линия - в безбройните битки по пътя или в генералния сблъсък. Те не се страхуват да кажат гласно какво мислят, влизат фронтално в сблъсък с шефа, с правителството, с врагове, но и с приятели.

И тъкмо тях обществото жертва най-често, за да могат после хората-отражения да си живеят кротко и спокойно, че дори да се кичат с лаври: "Аз също бях там!" Тези хора-отражения са винаги в близост до истинските личности, но обикновено или ги следват като сенки, крият се зад гърба им, а после се фукат, че са давали рамо и подкрепа.

Винаги до господаря

Или пък отразяват възгледите на тези личности, техните мисли и чувства, попивайки част от цветното обагряне, което всяка истинска личност пръска около себе си. Блазе им на хората-отражения! Живеят си уютно и интересно около нас, казано без излишна скромност.

Направо завиждам и на жените-котки, свили се на кълбо в скута на господаря си или на удобния диван. Гледат го в очите, мигат и мъркат ли мъркат. Повечето мъже обичат такива жени. Така де, за какво са им силни, интересни и самостоятелни жени?

Те не винаги се възхищават на "господаря", дори го командват, когато се налага, а на всичкото отгоре вкъщи няма сготвено, да не говорим за чистотата. Абе въобще - само главоболия. Друго си е жената - котка, която той изнервен може да изхвърли от дивана - тя го стрелва злобно, докато пада, но...

Нали знаете колко живота имат котките? Сякаш я чувам как си казва: "Изкарай си яда върху мен, а когато ти олекне пак ще ме потърсиш." Жената-котка никога не се гневи истински, защото я е страх да не я изхвърлят на улицата.Че там животът е доста по-опасен.

Когато все пак се осмели да отскочи за малко в реалния живот, тя много бързо се връща при господаря си, пораздърпана оттук-оттам. А той й хвърля онзи поглед-хибрид, който съдържа и упрек, и милостиня. "Къде си тръгнала да бягаш?

При мен имаш всичко: диван, играчки, а от време на време и по някоя ласка." Механична ласка, такава, която не прави разлика между обектите си. Важно е да имат кожа - гола, облечена или с козина, това също няма значение. Защото механичната ласка не е придирчива.

Блъскай живота и мечтай

На другия полюс са жените-коне. Тази категория я знам от една приятелка-психоложка. Тя пък сигурно я е открила в дебелите книги. Та ние, жените-коне, блъскаме наравно с мъжете, опитваме се да не губим женска обаятелност и даже от време навреме мечтаем за живота на жените-котки...

Да, конете често си мечтаят да са котки, особено, когато се строполят, уморени от препускане през живота. "Уморените коне ги убиват, нали?" Помните ли този прекрасен филм с Джейн Фонда?

Но хайде да напънем сили, да се надигнем отново - за последен впряг, за последен рейд през живота. А когато някой от вас чуе мъркане наоколо си, нека не се чуди откъде са се появили пак тези котки. Това може да са нашите отражения. Или пък душите на победените коне.