Хитроумните данъчни бегълци

Който печели много пари, трябва да плаща и високи данъци. Горната данъчна ставка в Германия е 45 процента. Иначе казано, високоплатените трябва да внасят доста големи суми във финансовата служба. Или изобщо да не плащат - поне не в Германия, защото ако имат чужда адресна регистрация, могат да плащат данъците си в чужбина, т.е. да избегнат по-високата германска такса. Сред именитостите, които прибягват до подобни хитрини, вече са споменавани Борис Бекер, Щефи Граф, Ралф и Михаел Шумахер и още много. Спортисти, хора на изкуството, бизнесмени.

Да знаеш къде...

Плащането на данъци е обвързано не с гражданството, а с адресната регистрация. Председателят на германския данъчен синдикат Томас Айгенталер обяснява: "По правило, ако има регистриран адрес в чужбина, германският гражданин може да плаща данъците си там. Ето защо някои данъчни "бегълци" наемат или купуват къща в Швейцария, Монако или Кипър и вписват в данъчната декларация новата си адресна регистрация". Много държави налагат извънредно ниски данъци. В Кипър например данъчната ставка е 10 процента. Има страни, където ставката е 12,5 или 15 на сто.

Да знаеш как...

Който живее в чужбина, трябва да се връща и в Германия, за да следи сделките си. Тук обаче е в сила желязното правило, че подобен временен престой трябва да е не по-дълаг от 183 дена в годината. Много често предварителната сметка не излиза и финансовата служба става подозрителна. Борис Бекер изпита това на гърба си през 1980-те години. Навремето той вписва Монако като местоживеене и плаща данъците си там.

Бекер премълчава обаче факта, че живее често и в Мюнхен. Той не пребивава по-дълго от 183 дена в Бавария, жилището е записано на името на сестра му, а наема плащат родителите. Само че Бекер държи ключ от жилището. Финансовата служба стига до извода, че Бекер не живее изключително само на Средиземно море и следователно трябва да плаща данъци в Германия. Тенис-звездата беше осъдена и трябваше да плати милиони глоба.

Цената на единството, правото и свободата

Спорно е дали много германски именитости се изселват в чужбина единствено за да не плащат данъци в Германия. Подозрението обаче се засилва, защото нито един известен германец не се е преселил досега в Швеция например, където данъците са доста по-високи. Явно обаче се предпочитат държави с непокътната природа, добре развита инфрастурктура и преди всичко с ниски данъчни ставки. Според председателя на германския данъчен синдикат данъците са "цената за единството, правото и свободата". Томас Айгенталер критикува германските финансови министри, че не предприемат по-строги мерки както срещу укриването на данъци, така и данъчните бегълци. Според него данъчното облагане трябва да бъде обвързано с гражданството. Тогава спортисти като Борис Бекер или Михаел Шумахер биха се замислили кое да предпочетат - дали прагматизма или дълга към собствената си страна.

Автор: Д. Кауфман, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева