Форумците са зли!

По телевизора често пъти разправят, че равенството не бива да се превръща в уравниловка. Доколкото се ориентирам обаче, по телевизора всички са за свободата. И никой не разправя, че свободата не бива да се превръща в слободия.

"Тъпанар с тъпанар!"

Аз не съм кой знае какъв шофьор, мога откровено да си го призная. Понякога блея, докато карам. Допускам грешки. Вярно, дреболии са, нищо драматично. Забравям мигача, примерно. Или се престроявам неправилно. На зелено закъснявам. Такива работи. А някой колега-шофьор все ще отвори прозореца и ще се разкрещи: „Тъпанар с тъпанар! Тъп задник такъв!”

Допускам грешки и в други житейски ситуации, тоест – често пъти по най-различен начин преча на ближните си. Например – пререждам се в хлебарницата. Вярно, обикновено поради разсеяност, но понякога и съвсем умишлено – понеже бързам и моралните ми задръжки са се нещо поизметнали. Признавам си, това не е светла страница от моята биография. Или пък, когато в някоя статия сбъркам изписването на нечие име. Или пък, когато не мога да се сетя откъде познавам определен човек. Такива работи.

В хлебарницата обаче никой не крещи: „Ало, къде бе, селянин такъв!” Да, понякога протестират, ама винаги възпитано. И нито един редактор не ми се е пенил: „Човекът се казва Фридрих Мерц, не Фридрих Марц, тъпанар с тъпанар!” А когато на купон не мога да се сетя за нечие име, събеседникът ми никога няма да ми покаже среден пръст или, че чавка ми изпила ума.

Злото в нас

В автомобила човек има усещането за някаква допълнителна свобода. Натиска клаксона, дава воля на личното си мнение, крещи: „Кретен! Идиот!”, после дава газ и изчезва. Същото е в интернет-форумите. Повечето от форумците никога не биха изрекли очи в очи грубостите, които пишат в мрежата. Там те се чувстват под закрилата на анонимния си профил – и логично разпасват пояса. Когато са изправени срещу вас очи в очи, хората не са толкова агресивни, колкото когато са в съседната кола или в интернет. Доброто възпитание и дружелюбността за мнозина са просто фасада, зад която се отваря същинска преизподня.

Ако можехме винаги да си разпасваме пояса, ние сигурно щяхме по няколко пъти дневно взаимно да си разбиваме мутрите, боя се. Свободният човек, който няма от какво да се страхува – нито от съдебно дело заради обида, нито от плесница или ответен удар – винаги е склонен да върши злини. Разбира се, аз самият не правя никакво изключение. Не съм от добрите, приличам по-скоро да Кадафи, отколкото на Ганди.

То това и винаги е било главният проблем на полковник Кадафи: пълната му свобода. Винаги е можел да си прави, каквото си поиска. Ето защо аз не съм привърженик на неограничената свобода. Свободата често пъти наистина се изражда в слободия - пише германският сатирик Харалд Мартенщайн.