Фалирахме - фактически и морално

Трябваха ми повече от 30 години като журналист - пише Чарлс Муър, за да си задам този въпрос, но мисля, че днес трябва да го сторя: дали левицата все пак не е права? Един от големите аргументи на левите винаги е бил, че онова, което десните наричат "свободния пазар", всъщност е прах в очите: демократичната система, предназначена уж за обогатяването на мнозинството, е в джоба на банкери, медийни барони и други могули, които управляват и притежават всичко.

През 70-те и 80-те години беше лесно да се опровергае този аргумент, защото бе очевидно, особено във Великобритания, че тъкмо синдикатите препъваха народа. Показателен за разочарованието от левицата бе моментът в края на 70-те, когато тиражът на притежавания от Рупърт Мърдок и подкрепящ Тачър вестник "Сън" надмина свързания с лейбъристите "Дейли Мирър".

Трудещите се искаха да разкъсат веригите, в които Маркс твърдеше, че са оковани, и да се присъединят към буржоазията. Техният анализ на положението бе по същество правилен. Растящото благосъстояние на последвалите 20 години доказа, че са били прави.

Глупост, тесногръдие и бруталност

Ала малцина могат да отрекат, че скандалът около империята на Мърдок разкри до каква степен една глобална компания е могла да купи и да установи контрол върху партийни ръководители, полиция и медии. Левицата беше права, като повтаряше, че властта на Мърдок се е превърнала в антисоциална сила. На десницата (към която в случая трябва да зачислим и Новата Лейбъристка партия на Блеър и Браун) й трябваше време, за да види това - донякъде, защото обърка популизъм и демокрация.

Едно от главните оправдания на Мърдок беше, че той имал подкрепата на "нашите читатели". Само че през последните години "Нюз ъв дъ Уърлд" и "Сън" даваха на читателите си твърде оскъдна информация, за да формират собствено политическо мнение. Тези вестници бяха инструменти на властта на Мърдок, а не на неговите читатели.

Изненадан съм, като чувам как застъпници за свободата на печата оплакват закриването на "Нюз ъв дъ Уърлд". Със своята глупост, тесногръдие и жестокост, този вестник бе позор за свободата на печата. Много от онова, което се печата във вестниците на Мърдок, е голямо разочарование за онези от нас, които вярват в свободата на пазара, защото тя еманципира хората. Десницата сама си навреди, като така дълго прикриваше толкова много бруталност.

Драстични деформации

Кредитната криза показва подобен процес на похищение на еманципацията. Невижданата свобода за получаване на кредити, която се разкри през 80-те, беше благо за повечето хора. Общество с ограничен кредит е общество, което спъва издигането на нови хора. Колко са онези, които биха могли да започнат бизнес или да си купят първата къща без заем? Но когато заемите станат средството, с което милиони граждани финансират просто потреблението си, това вече е друго нещо.

Работата става още по-лоша, когато банките, които трябва да се грижат за нашите пари, ги изгубят, а сетне поради правителствените гаранции остават ненаказани. Излиза - както левицата винаги е твърдяла, - че една система, претендираща уж да работи за мнозинството, е била деформирана за обогатяването на малцина.

Главното, което искам да кажа е, че ВСИЧКО Е РАЗЛИЧНО СЕГА. Различно е това, че хората изгубиха вярата в свободния пазар, в западния, демократичния строй. Слава богу те не са все още прехвърлили вярата си върху тоталитаризма, както през 30-те. Те са просто потиснати и подозрителни. И как не! Те поставят един прост въпрос, "Какво ще стане с мен?", и не чуват убедителен отговор.

Бях в Америка тези дни, предимно в компанията на интелигентни консерватори. Критиката им срещу финансовата политика на президента Обама ми се стори разумна. Но бях поразен от нещо друго - колко истерично звучи днес оптимистичното послание на ерата на Рейгън.

Републиканците са уверени в икономическата мощ и политическата стабилност на своята страна. Това е грешка. Днес оцеляването на най-голямата капиталистическа страна в историята зависи от чужд капитал. Можем да продължим да развяваме знаменца в името на "живот, свобода и щастие", но ако се вгледаме в малките букви ще видим, че там пише Made in China.

Морален банкрут

Що се отнася до съдбата на еврозоната, това би могло да бъде постановка на някой левичарски пропагандист, предназначена да осмива властта на парите. Създава се обща валута. Тя се контролира от обща банка, която не се надзирава от никаква авторитетна демократична институция.

И когато дълговете в зоната станат прекомерни, избрани правителства се подлагат на всевъзможни унижения, вместо да причинят болка на банкерите. А работниците? Онези в Порто и Пирея, в Пънчистаун и Поджибонси остават без работа, за да могат банкерите във Франкфурт и бюрократите в Брюксел да спят спокойно.

Оглеждайки арабската пролет, ние си казваме самодоволно, че ето, всички хора там искат свобода като нашата. Истината е, че нашето положение е по-добро от тяхното. Но се съмнявам, че западните ръководители гледат протестиращите на площад Тахрир така, както гледаха, когато германците започнаха да рушат Берлинската стена през 1989. Ние сме фалирали - фактически и морално.