Украйна пред тежко изпитание

Пет години след Оранжевата революция, 18 политици заявяват кандидатурата си за президент на Украйна. За предизборните им кампании спонсори пръснаха огромни суми. Не е изключено и провеждането на телевизионни дуели. Но не всички кандидати са готови да участват в подобно мероприятие.

Откази вече дойдоха от страна на петимата най-важни кандидати за поста - президента Виктор Юшченко, премиерката Юлия Тимошенко, парламентарния председател Володимир Литвин, шефът на Партията на регионите Виктор Янукович и лидера на Фронта за промени Арсений Яценюк.

Критика към украинските политически тв-дебати

Телевизионните дуели в държавния ефир са важна част от предизборните кампании на останалите 13 кандидати. Наблюдатели смятат, че политиците вече обмислят провеждането на предварителни парламентарни избори, ако след вота за президент управляващата коалиция се разпадне.

Според директора на Украйната академия по печата Валерий Иванов телевизионните дебати едва ли ще окажат решаващо влияние върху украинските избиратели. "Дебатите в украинския ефир нямат нищо общо с телевизионните дуели, които се провеждат на Запад", изтъква експертът. В Украйна поведението към фаворитите за поста винаги е лоялно.

Телевизионните водещи не могат да им задават неудобни въпроси по време на дискусиите. "Въпросите на зрителите" също са планирани предварително. Въпреки това телевизионните дуели и политическите токшоута се гледат от голям кръг хора, което поражда и икономическия интерес на частните канали към тези тв-формати.

Янукович и Тимошенко изпреварват Юшченко

Ако - както се очаква - никой от кандидатите не постигне необходимото мнозинство на пръвия тур на 17 януари, на 7 февруари ще се състои балотаж. На него ще се излъчи окончателният победител. Не е изключено преди балотажа да се проведе телевизионен дуел по държавната телевизия между двамата президентски фаворити, който можел да бъде излъчен и от частните канали, смята Валерий Иванов. Всички допитвания показват, че до финала ще стигнат консервативният Виктор Янукович и реформистката Юлия Тимошенко.

Сегашният държавен глава Виктор Юшченко, който заедно с Тимошенко бе една от основните фигури на Оранжевата революция, няма никакъв шанс да бъде преизбран. Правозащитничката Ирина Бекешкина разяснява защо - според ня Юшченко е бил твърде бездеен: "Той не извърши реформите, които бяха извънредно важни за нашето общество." Това била главната причина за ниската му популярност и разочарованието сред някогашните му последователи.

Впрочем Юшченко не успя да се справи с реформите, защото една поправка в конституцията ограничи правомощията му. Парадоксалното е, че тъкмо това бе резултат от Оранжевата революция. Въпросът за разпределението на властта между президент и правителство си остава все така висящ, което позволява на парламента да блокира важни законови решения.

Дупки в избирателния закон

От реформа се нуждае и избирателният закон. Тъкмо лошата законова рамка позволи изобилието от фалшификации по време на предишните президентски избори през 2004. Тогава това стана повод за продължителните мирни протести, които впоследствие придобиха известност като Оранжевата революция.

Междувременно бяха внесени някои поправки в избирателния закон, но не всички дефекти бяха отстранени. Това пък доведе до нови проблеми, създаващи пречки пред организирането на чисти избори в Украйна. Наблюдателят на Съвета на Европа Томас Маркерт заяви, че в сегашния си вид законът не гарантира обективност на избирателния процес.